ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София, 10.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3946 по описа за 2019 година.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора чрез процесуалния й представител юрисконсулт Д. В. срещу въззивно решение № 112 от 04.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 262/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд, 2-ри гр. с-в, в частта с която е потвърдено решение № 4 от 08.01.2019г., постановено по гр.д. 50/2018г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с което Община Стара Загора е осъдена да заплати на М. Д. Д. от [населено място] обезщетение за имуществени вреди в размер на 1558 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 лева, настъпили в резултат на падане след удар в надвиснал над тротоара клон от дърво, с последвало счупване на ляв долен крайник в областта на тазобедрената става на 09.07.2016г. в [населено място], ведно със законната лихва да окончателното им изплащане.
В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят подържа, че въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Поддържа, че въззивният съд не е изготвил доклад по делото, съобразно изискванията на чл. 146 вр. с чл. 273 ГПК и че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото е определил неправилно правната квалификация, което има за резултат неправилно определяне на предмета на доказване по делото. Счита, че по делото не е установена причинно – следствената връзка между описания инцидент и медицинското състояние на ищцата, описано в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, както и че не е налице конкретно деяние – действие или бездействие на Общината, което да е неправомерно. Поддържа, че въззивният съд не е решил правилно и въпроса относно размера на присъденото обезщетение.
Ответникът по жалбата М. Д. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез адв. А. Н. М. – П.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Четвърто Гражданско отделение намира следното :
Въззивното решение по иска за претърпени имуществени вреди не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК, тъй като цената му е под 5 000 лева, поради което касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Касационната жалба срещу въззивното решение по иска за претърпени неимуществени вреди е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, подадена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че въпреки неправилно посочената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 50 от ЗЗД вместо по чл. 49 от ЗЗД, съдът се е произнесъл по предявения иск.Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, тъй като ответната Община е възложила на длъжностни лица от структурното й звено “Озеленяване и комунални дейности“ поддържането на зелени площи, отрязването на клони и дървета, застрашаващи физическите лица, безопасността на движението и др. при изпълнение на които задължения, носи отговорност за причинените вреди.Въз основа на събраните по делото доказателства-писмени, гласни и приетата експертиза, съдът е приел, че на 9.7.2016 г, движейки се по тротоара на [улица]в [населено място], М. Д. е ударила главата си в надвиснал над тротоара клон на дърво, паднала е и в резултат на това е настъпило счупване на долен ляв крайник в областта на тазобедрената става.Установено е противоправно поведение на длъжностни лица на Общината-не са премахнати изсъхнали дървета и клони, застрашаващи сигурността на гражданите, настъпила е вреда, която е в пряка причинна връзка с деликтното поведение, поради което Общината носи отговорност за причинените вреди.Определеният размер от 25 100 лв. е справедлив, с оглед продължителността и интензитета на претърпените от Д. болки и страданията, като се отчете напредналата й възраст и невъзможността за пълно възстановяване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е посочено касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Формулирани са следните въпроси :
1/ Относно определяне на правната квалификация на предявения иск, предмета на доказване и разпределение на доказателствената тежест.
Сочи се противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по т.д. 1/2013г. на ОСГТК и ППВС 4/30.10.1975г. и решение № 129 от 01.06.2018г. по гр.д. 3389 на ВКС.
2/ Относно липсата на мотиви при определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и абстрактното позоваване от страна на съда на приложението на правилото на чл. 52 ЗЗД.
Сочи се противоречие с ППВС 4/23.12.1968г. и решение № 69 от 18.03.2014г. на ВКС по гр.д. 4686/2013г., ІV г.о.
Посоченото касационно основание не е налице.
Първият въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Съгласно приетото разрешение в т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по т.д. 1/2013г. на ОСГТК, дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.В случая, въз основа на твърдените факти и обстоятелства, въззивният съд е определил точната правна квалификация на предявения от ищеца иск и е обезпечил правилното приложение на императивна материалноправна норма на чл. 49 от ЗЗД.
Поставеният въпрос относно критериите, въз основа на които е определено обезщетението е разрешен по задължителен начин с ППВС № 4/68 г. и задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /решение № 298 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 г., IV г. о., ГК / Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.В конкретния случай, въззивният съд подробно е мотивирал въз основа на какви обективни критерии е определил справедливия в случая размер на обезщетението: продължителността и интензитета на болките и страданията, възрастта и невъзможността за пълно възстановяване на ищцата, т.е. обсъдил е критериите поотделно и в тяхната съвкупност, и е формирал извод относно размера на неимуществените вреди, с което се е съобразил с установената съдебна практика по въпроса.
С оглед изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Община Стара Загора вх.№ 6177/1.8.2019 г срещу въззивно решение № 112 от 04.07.2019г., постановено по в.гр.дело № 262/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, 2-ри гр. с-в в частта, с която Община Стара Загора е осъдена да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1558 лева като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 3946/2019, ВКС в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 04.07.2019г., постановено по в.гр.дело № 262/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд, 2-ри гр. състав в частта, с която Община Стара Загора е осъдена да заплати на М. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 лева, настъпили в резултат на падане след удар в надвиснал над тротоара клон от дърво, с последвало счупване на ляв долен крайник в областта на тазобедрената става на 09.07.2016г. в [населено място].
Определението в частта, с която касационна жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната, в останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.