О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 11.02.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 265 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. въззивно решение № 44/09.10.2015 г., постановено от Окръжен съд Монтана по в.гр.д. № 254/2015 г.
Касаторът Д. „М.“ излага доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 141, ал. 2 ГПК, довело до нарушаване правото му на защита в процеса. Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за разглеждане на спора по същество.
Насрещната страна С. П. П., чрез адвокат Ц. П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния съд, е признал, за незаконно уволнението на С. П. П., извършено със заповед № 54/07.04.2015 г. на директора на Д. „М.“, [населено място], отменил е същата и е възстановил служителя на заеманата преди това длъжност.
За да постанови този резултат, съдът установил, че С. П. П. е заемал длъжността „главен счетоводител“ по безсрочен трудов договор в Д. „М.“, [населено място]. Със заповед № 54/07.04.2015 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение със служителя П., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение „второ“ от КТ. Съдът, при на анализ на събраните доказателства, достигнал до извод, че извършеното от работодателя съкращаване и фиктивно – на мястото на заличената длъжност е създадена друга – с променено наименование, но с идентични трудови функции.
В проведеното на 05.10.2015 г. съдебно заседание въззивният съд е дал ход на делото, въпреки молбата на въззивника – работодател за отлагане на делото поради невъзможност на директора на Д. „М.“, [населено място] и на адвокат П. да се явят в съдебно заседание – ползване на платен отпуск от директора на дома и членство на адвокат П. в Общинска избирателна комисия – Л.. Съдът намерил, че не е осъществена хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК, тъй като изборът на адвокат П. за член на избирателна комисия само по себе си не е пречка да се яви в заседанието, насрочено на 05.10.2015 г.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: следва ли въззивният съд да се произнесе по същество на трудовоправен спор, след като е лишил едната от страните от възможност да упражни правото си на защита в процеса.
Въпросът е принципно значим по всяко исково производство, не само по трудови спорове и е от значение за постановения резултат въ връзка с тълкуването и приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК.
Не се установява противоречие между разрешението на въззивния съд и това, дадено в цитираната от касатора съдебна практика (решение № 52 от 27.03.2014 г. по гр. д. № 4448/2013 г., III г.о. на ВКС и решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр. д. № 209/2011 г., I г.о. на ВКС), тъй като конкретният случай не е идентичен с казусите, разгледани в горните решения на ВКС. Те касаят случаи, при които е поискано отлагане на съдебно заседание, поради невъзможност едновременно и на страната – физическо лице и на процесуалния й представител – адвокат, да се явят по причини, за които страната не може да отстрани.
В случая страната, поискала отлагане на заседанието, е юридическо лице.
Юридическото лице придобива права, поема правни задължения и извършва правни действия чрез своите органи, съставени от физически лица. Според своята организационна форма и вътрешни правила, изразява воля чрез лицата, заемащи длъжности, чрез които правният субект осъществява представителство. Във всички случаи, когато титулярът, който по силата на длъжността която заема, отсъства поради отпуск, болест, командировка и т.н., той бива заместван от друго лице, натоварено временно с всичките му правомощия поради длъжността си или с нарочен акт от компетентния орган. Следователно, юридическото лице не престава да извършва правни действия само поради отсъствието на представляващия – при тази хипотеза заместващият упражнява правомощията на замествания служител, именно поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която по заместване изпълнява. При ползване на отпуск от директора на Д.„М.“, [населено място] – С. Б., нейните функции на директор се изпълняват от друг служител на юридическото лице съгласно устройството му и вътрешните правила. Няма никакво съмнение в практиката, че в подобен случай не намира приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК, защото за страната по делото – юридическо лице, няма пречка да се яви в съдебно заседание, като се представлява от служител, заместващ отсъстващия директор.
В заключение, не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски в размер на 500,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 44/09.10.2015 г., постановено от Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА Д. „М.“–Л. да заплати на С. П. П. сумата в размер на 500 (петстотин) лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: