О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 12.03. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1354 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. П. М. чрез адв. Ст. Ч. срещу решение № 396/19.02.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 1-ви състав по в.гр.д. № 2798/2018 г., касателно отхвърлената част на иска на М. М. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? 2) При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще? 3) Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?“
Ответникът по касационната жалба – „ЗАД Армеец“ АД не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
Софийски градски съд /СГС/ е сезиран с иск от настоящия касатор М. М. срещу „ЗАД Армеец“ АД по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата 430000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от претърпени увреждания при ПТП, настъпило с автомобил, в който ищцата е била пътник и друг автомобил. Безспорно установени са фактите относно механизма на процесното ПТП, настъпило на 31.01.2015 г. между автомобил марка „Мерцедес“, в който като пътник е пътувала ищцата и автомобил „БМВ Х5“. Произшествието е настъпило на пътя Пловдив, Асеновград – Смолян. При наближаване на отбивката за Бачковския манастир и паркинга към него автомобилът, в който пътувала ищцата намалил скоростта си и се подготвил да извърши ляв завой, като пътуващото „БМВ Х5“ в насрещното платно се е движило със скорост 77 км/ч. При предприетата маневра от „Мерцедаса“, в който пътувала ищцата /завиване в ляво/, автомобилът попада в опасната зона на движещото се насреща „БМВ Х5“, поради което е настъпил удар между предната дясна част на „БМВ Х5“ и предната дясна част на дясната страна на „Мерцедеса“. Пътуващата в „Мерцедеса“ като пътник ищца е получила много тежки увреждания. Предявеният иск за обезщетение за същите е уважен от СГС за 120000 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер. По жалба само на ищцата в отхвърлената част САС е присъдил още 10000 лв. С оглед необжалваното в осъдителната част решение на СГС от ответника и влизането му в сила, САС е приел, че в случая страните са надлежно легитимирани по предявения иск, като ответникът е имал качеството на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на делинквента /водача на „Мерцедеса“/, причинил виновно процесното ПТП, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно вината на водача на този автомобил за процесното ПТП и неговото противоправно поведение. Прието е, че причината за настъпилото ПТП е предприетата от водача на лекия автомобил „Мерцедес“ маневра „завиване на ляво“ в опасна близост с насрещно движещият се лек автомобил „БМВ Х5“. При така влязлото в сила първоинстанционно решение в уважителната му част до 120000 лв., САС е изложил съображения и е обсъждал само претърпените от ищцата увреждания и размера на дължимото обезщетение. Изложени са много подробни съображения за характера на уврежданията, проведеното лечение и останалите трайни нарушения във функциите на различни органи на ищцата. Тези увреждания са следните: политравма; травматичен шок; контузия на гръдния кош и белите дробове; счупване на II, III, IV, V, VI и VII ребра в дясно; пневмоторакс в дясно с изразен подкожен емфизем; счупване на таза /крилото и тялото на дясната илиачна кост, срамните кости двустранно и седалищната кост в дясно/ – нестабилен тип; счупване на сакрума в дясно. Няколко от уврежданията са довели до състояние, опасно за живота: травматичен шок, контузия на гръдния кош и белите дробове, съпроводено с нарушение на дишането и пневмоторакс в дясно. Счупването на ІІ, ІІІ, IV, V, VI и VII ребра в дясно е довело до трайно затруднение в дишането за период по – голям от 30 дни. Счупването на таза /крилото и тялото на дясната илиачна кост, срамните кости двустранно и седалищната кост в дясно/ – нестабилен тип и счупването на сакрума в дясно са довели до трайно нарушение във функцията на долните крайници за период по – голям от 30 дни. Пострадалата е приета по спешност в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД Пловдив и престояла там от 31.01.2015 г. до 06.02.2015 г., а впоследствие е транспортирана до УМБАЛСМ „Пирогов“, където е престояла от 06.02.2015 г. до 27.02.2015 г. В същата болница ищцата е постъпила отново на 22.03.2015 г. и е изписана на 29.07.2015 г., като е лекувана в различни отделения на болницата. В хода на лечението са настъпили усложнения, като се е развил локален възпалителен процес на таза, който е довел до възпаление на горните части на двете бедрени области, развитие на сепсис, некротичен фасциит и остеит на дясната хълбочна кост, флегмон на дясната седалищна област, гноен артрит на дясната тазобедрена става, кожен дефект по коремната стена, перианален абсцес с фистула, обилна гноевидна секреция от раните и тежка интоксикация на организма. САС е обсъдил и посочил тежкото и дълго протичане на лечението, превръзки с анестезия, свързани с много болки и страдания, дългия принудителен престой на постелен режим, необходимостта да бъде дълго време носен уретрален катетър, скъсяването на десния долен крайник с 2 см. и свързаните с това неудобства в движенията, въпреки, че като цяло оздравителният процес се е развил благоприятно с оглед постигане целта на лечението, но трайните остатъчни деформации са налице, както и дългия период на изпитани болки и страдания от ищцата и нейните близки, които са й помагали, доколкото тя не е могла сама дори да се храни. Обсъждайки всички тези данни по делото за проведено лечение и изключително тежък и болезнен възстановителен процес, неприключил до момента, САС е присъдил допълнително към присъдените от СГС 120000 лв. още 10000 лв., като е посочил, че е съобразил действащите към датата на процесното ПТП застрахователни лимити. Потвърдил е решението на СГС в останалата му обжалвана от ищцата отхвърлителна част.
Така формулираните въпроси са във връзка със спора, по същество и трите касаят определяне на справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД, но не е налице допълнителен критерий за селекция, сочен в изложението – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост, именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерий. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Такива са и дадените с т.11 на ППВС № 4/1968 г. указания, с които САС се е съобразил, излагайки изключително подробни съображения. Както се посочи по-горе САС е съобразил и характера на увреждането, и изключително тежкото и дълго проведено лечение, възстановителния период, претърпените неудобства и дискомфорт, тежките психологически проблеми от преживения шок и младата възраст на ищцата /39 години/. Съобразени са и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпилото ПТП през 2015 г. и застрахователни лимити, поради което няма основание да се приеме, че посочените решения по обективно неидентични казуси за определени обезщетения за други увреждания, при друг възстановителен период и бъдещи последици обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 396/19.02.2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1-ви състав по в.гр.д. № 2798/2018 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.