О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.160
гр. София,13.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2717 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на Всестранна кооперация „Велико Т.” /ВК „Велико Т.”/ срещу решение №249 от 26.06.2017 г. по в.гр.д.№385/2017 г. на ОС Велико Търново. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №202 от 17.03.2017 г. по гр.д.№2822/2016 г. на РС Велико Търново, ВК „Велико Т.” е осъдена да предостави на В. С. У. следната информация в писмена форма: „Кой и по какъв начин отговаря за имуществото на кооперацията? Съществува ли група, комисия, която се занимава, отговаря и т.н.? Кой влиза в състава и получава ли възнаграждение за това? Как точно се извършва контрол на дейността?”, като решение №202 от 17.03.2017 г. по гр.д.№2822/2016 г. на РС Велико Търново е потвърдено в частта, с която ВК „Велико Т.” е осъдена да предостави на В. С. У. следната информация в писмена форма: „Справка за недвижимото имущество на кооперацията по населени места, вид и начин на стопанисване. За имотите, които се използват да се посочи по какъв начин става това и каква е икономическата им ефективност. За имотите, които не се ползват да се посочат причините за това, кой отговаря за тях и начина на опазването. Кога ще започне дейността на новия магазин в [населено място] и какво е направено в последните десет години по въпроса?”.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, поради произнасянето на съда по иск по чл.60 от ЗК, предявен след срока по чл.58 от ЗК, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да мотивира решението си. 2. Искът по чл.60 от ЗК обвързан ли е със срок. 3. Ищецът задължен ли е да доказва конкретни права, които са накърнени от непредставяне на информация. 4. По какъв начин се определя в каква форма се представя информация и допустимо ли е при писмено поискване информацията да се представи в устна форма. 5. В какъв срок следва да се представи информацията. 6. Следва ли да се доказват настъпили вреди.
Спрямо първия от въпросите се твърди, че е решен в противоречие с константната практика на ВКС, а спрямо останалите въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация В. С. У. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.60 от ЗК, вр. чл.9, ал.1, т.4 от ЗК е допустим, като за ищецът – член кооператор е налице правен интерес, тъй като ответникът не му е предоставил поисканата, ясно формулирана информация. Мотивирал се е, че заведеният иск не е по чл.58 от ЗК и не е обвързан с конкретен преклузивен срок за предявяване, нито пък е необходимо ищецът да твърди и доказва характера и размера на конкретните вреди, поради което наведените възражения в тази насока са изцяло неоснователни. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 от ЗК, членът на кооперацията има право да иска информация от нейните органи за изпълнението на приети решения и да иска сведения по въпроси, които засягат интересите му, както и интересите на кооперацията, а по делото не се установява поисканата информация да е била предоставена – поради своя обем и същност, получаване на исканата информация в устен вид е немислимо, тъй като отговорите не могат да бъдат асимилиран и запомнени при даване в устен вид, доколкото се касае за множество поставени в писмен вид въпроси, чиито отговор се иска да бъде във формата на задаване. Изложил е съображения, че правото на кооператора да иска предоставяне на информация е свързано с правото му да иска отмяна на незаконосъобразните актове и действия на органите на кооперацията, които противоречат на закона и устава и без да има възможност да се запознае със съответните документи няма как отделният член-кооператор да осъществи правата си по исковете за отмяна.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Спрямо формулираните от касатора втори, трети и шести въпроси, макар и обусловили решаващата воля на въззивния съд, не се установява наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Освен, че позоваването е бланкетно и не са изложени доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбите на чл.9, ал.1, т.4 и чл.60 от ЗК са достатъчно ясни и непротиворечиви, като не съществува каквото и да е противоречие в съдебната практика, както по въпроса за правото на кооператора да иска информация от органите на кооперацията за изпълнението на приети решения и да иска сведения по въпроси, които засягат интересите му и интересите на кооперацията, така и да предяви иск за защита на това му право, който иск очевидно не е обвързан с преклузивен срок за предявяване. В този смисъл по визираните въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, като не се установява и твърдяната от касатора евентуална недопустимост на решението.
Поставеният от касатора в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК първи въпрос, свеждащ се до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди събраните по делото доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения, не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възражения на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на наведеното селективно основание – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца с исковата и допълнителната искова молба, предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на страните. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси. В обжалваното решение не се съдържа отговор на въпроса относно срока, в който кооперацията следва да представи поискана от кооператора информация, респективно този въпрос не е обусловил решаващата воля на съда и спрямо него не се установява наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване, а с поставянето на четвърти въпрос се оспорва правилността /неподлежаща на преценка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби/ на направения от въззивният съд, след преценка на установените по делото конкретни факти и обстоятелства, извод, че с оглед обема и същността на поисканата информация, получаването й в устен вид е немислимо.
С оглед изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №249 от 26.06.2017 г. по в.гр.д.№385/2017 г. на ОС Велико Търново.
ОСЪЖДА Всестранна кооперация „Велико Т.”[ЕИК] да заплати на В. С. У. [ЕГН] сумата от 400 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.