3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
С., 14,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №145/14 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №330 от 27.11.13г. по т.д.1380/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Ответникът по частната жалба- [фирма]- [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното определение – правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на настоящият жалбоподател против решение от 22.11.2012г. по т.д.368/2012г. на Габровски окръжен съд, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на „Д. О. – [населено място] против настоящия жалбоподател по обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено между страните, дължимост от ответникът на ищеца на сумите – 7438.11блв. задържани гаранции по осем броя фактури, 2607.37 – неизплатени СМР и неустойки в размер на 7586.83лв. – за задържаните гаранции и 5073.94лв. – за неизплатена главница по фактура №300/09г. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Неоснователно е подробно развитото от жалбоподателя оплакване за това, че вземането за неустойка надхвърля 10000лв., тъй като се касае за един иск, с цена- сумарното изражение на дължимите неустойки. Това разбиране е мотивирано подробно с доводи за неправилност на разграничаването на вземанията, тъй като характера на вземането за неустойка бил един и същ- това вземане имало обезщетителен характер по отношение на вредите от забавено изпълнение. Както законосъобразно е мотивирал и съставът на ВКС, ІІ т.о., ищецът е заявил тези вземания разграничено спрямо правопроизводящите ги факти, още с исковата молба,разграничени са и от изслушаната експертиза и отделно е разгледана тяхната дължимост от районния съдия, в размера и по начина описан по-горе в настоящето определение. Самостоятелният характер на така заявените искове, произтича и от различния характер на задълженията, чието забавено изпълнение е основанието за заплащане на неустойка. Правно необосновано страната, счита, че различните факти, определящи дължимостта на претенциите са ирелевантни, тъй като те само указвали начина на формиране на размера. Предявяването на иск предполага обстоятелствена част, включваща фактите, от които произтича вземането, които определят и петитума и подлежат на доказване с оглед основателността на иска, поради това и конкретен самостоятелно осъществен факт предполага правни последици, които се предявяват самостоятелно, като определящ е и начина, по който са заявени от ищеца. Следователно, правилно е отчетено от състава на ВКС, ІІ т.о., че се касае за различни вземания, които макар и да имат еднакво правно основание покриват различни фактически състави и съставляват различни искове, предявени в обективно съединение.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №330 от 27.11.13г. по т.д.1380/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: