О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 14.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.03.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1118/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№36133/04.12.2013г.,подадена от Д. Г. К. от [населено място],чрез пълномощника си адвокат М. Й.,против решение №2094/24.10.2013г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2328/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2085/30.04.2013г. постановено по гр.д.№14720/2012г. по описа на Варненски районен съд-за осъждане на Г. К. Е. и Д. Г. К. да преустановят действията по препятстване на Държавата да упражнява правото си на собственост върху стая №103 с площ от 33 кв.м,находяща се в Сграда-Радио и свързочна техника,изградена в ПИ №10135.2555.26 по КК на В.,повдигната в жълт цвят на скицата на лист 60 от делото,като премахнат поставените в нея движими вещи,описани в решението,както и осъжда Г. К. Е. и Д. Г. К. да заплатят на Технически университет [населено място],сумата от 2800 лева представляващи обезщетение за ползването на горепосочената стая №103,след прекратяване на договора за наем от 01.04.2006г.,за периода от 10.10.2009г. до 10.10.2012г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска пред съда-11.10.2012г. до окончателното заплащане на основание член 236,ал.2 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД,като скицата на лист 60 от делото,подписана от съда,съставлява неразделна част от решението.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно и необосновано,постановено в противоречие с материалния закон,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,в писмения си отговор чрез Областен управител на област В.,счита подадената касационна жалба за неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба Технически университет [населено място],чрез пълномощника си адвокат В. Д.,в писменото си становище,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а в условие на евентуалност, при допускане счита че касационната жалба е неоснователна.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,депозирано след дадени от въззивния съд указания на касатора,наречени от последния „уточняваща молба”,се заявява/цитирам/:
„ На основание член 280,ал.1,т.1 от ГПК считаме,че въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на върховния касационен съд-ППВС №1/1953г.Съдът следва да прецени всички доказателства и доводи на страните,както и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановки,а ако по делото са събрани противоречиви доказателства,мотивирано да каже защо и на кои вярва,на кои не,кои възприема и кои не/Решение 217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г.,ІVгр.о.,Решение 230 от 11.02.2013г. по гр.д.№1090/2011г.,Търговска колегия,ІІо. ВКС.Постановеното решение се обосновава само на част от събраните доказателства,поради което се явява неправилно.Процесуалноправни въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства,относими към релевантните за правния спор факти е от съществено значение за изхода на делото.”, след което се излагат оплаквания,че пренебрегването на събраните по делото факти и доказателства предопределя неправилността на постановеното въззивно решение,което според касатора е в противоречие с изводите и мотивите на съдилищата при решаване на аналогичен спор.
В края на изложението си,касаторът твърди, че/цитирам/:
„Допуснатите нарушения на процесуалноправните въпроси във връзка със задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните,които имат значение за решението на делото,предопределят постановяване на неправилно решение,което е основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК поради което молим да бъде допуснато до касационно обжалване Решение от 24,ти октомври 2013г. по възз. дело №2328/2013г. на ВОС.”
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от цитираното почти изцяло по-горе изложение на касатора ,в същото лисва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който е обусловил правните изводи на съда,а напротив навеждат се само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,като в тяхна подкрепа се цитира практика на ВКС,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване ,предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответника по касационната жалба Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез Областен управител на област В.,следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящото производство,на основание член 78,ал.8 от ГПК,в размер на 200 лева.
На основание член 78,ал.3 от ГПК на ответника по касационната жалба Технически университет [населено място],следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 480 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правно обслужване от 06.02.2014г. и фактура от същата дата.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2094/24.10.2013г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2328/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Г. К. от [населено място],да заплати на Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез Областен управител на област В.,сумата от 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. К. от [населено място],да заплати на Технически университет [населено място] сумата от 480 лева/четиристотин и осемдесет лева/разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: