Определение №160 от 15.2.2017 по гр. дело №60305/60305 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 160
гр. София, 15.02.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 60305 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. А. А. против решение №945/10.05.2016 г., постановено по в.т.д.№ 3384/2015 г. от 5-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения от Ф. А. А. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД е неоснователен, отменил е първоинстанционното решение, като е постановил ново по съществото на спора, с което е отхвърлил предявения иск.
Съдът е приел, че за да бъде уважен иск с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване точно изпълнение на задълженията си по договора, съответно възникване на задължение за плащане от страна на ответника. Посочено е от състава на въззивния съд, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на релевантен за спора факт или обстоятелство, и се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства . Съдът е приел, че ищецът е представил писмени документи за извършени СМР за „Изграждане дървообработвателно предприятие“, като приетата по делото съдебно – техническа експертиза е установила, че обекта е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа и с договора за строителство № 6 от 20.07.2006г, приет с одобрен бизнес проект към договора с ДФЗ № 2520/22.12.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в република България, въведен е в експлоатация и в него се извършват производствени дейности в съответствие с неговото предназначение, но от това не следва по несъмнен начин, че инвестицията е направена и за същата се дължи уговорената безвъзмездна финансова помощ. Съдът е приел, че за изплащането на финансовата помощ по процесния договор е необходимо ответникът да извърши анализ за установяване на фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция, като бъдат установени направените инвестиционни разходи /чл.2.3 от договора и чл.26, ал.1 от Наредба № 15/, т.е. не е достатъчно само да бъде констатирано фактическото изграждане на дървопреработвателното предприятие, за да възникне задължение за плащане на уговорената помощ. Прието е, че съставените към 31.07.2008г. счетоводни документи за извършени плащания от ищеца на трето лице, установяват плащане на сумата от 227 624, 38лв., като същевременно при извършените проверки от страна на ответника, в съответствие с правомощията му по чл. 4.2 от Договора, са събрани доказателства, че: в дневника на продажбите на третото лице за месец юли 2008 няма включена фактура от дата 30.07.2008г.; фактура със същия номер с получател ищеца по делото, но с дата 01.08.2008г. с данъчна основа 189 686,98лв. и ДДС 37 937,40 лв. е включена в дневника за продажби и справка декларация по ЗДДС за месец август 2008г.; към посочената фактура е издадено кредитно известие на стойност 189 686,98лв. и ДДС 37937,40лв., което е включено в дневника за продажби и справка – декларация по ЗДДС за месец август 2008г. Съдът е приел, че установените обстоятелства не се оспорват от ищеца, който не оспорва и представените с отговора на исковата молба писмени доказателства от ответника и в обяснение от 27.11.2009г. е посочил, че кредитното известие е издадено поради възникнали некачествени строителни дейности от фирмата изпълнител, за което е издаден протокол подписан от страните, както и че е подписан анекс към договора за строителство, според който след отстраняване на нередностите ще бъде издаден съответния документ, но тези твърдения не се установяват от събраните доказателства. В тази насока, съдът е посочил, че ищеца и третото лице не са уговорили издаването на посоченото кредитно известие до отстраняване на констатираните некачествени строителни работи, а и в нито един последващ момент не са представени доказателства за отстраняване некачествените строителни работи и издаването на „съответния документ“. Въззивният съд е приел, че не е налице фактическо съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция съгласно изискването на чл.26, ал.1 от Наредба № 15, като представените със заявката документи, съгласно изискването на чл. 25а, ал.1 от Наредба № 15, не доказват по несъмнен начин направената инвестиция. В случая ответникът е провел успешно насрещно доказване, което не дава възможност да се приеме за доказано при условията на пълно и главно доказване твърдяното от ищеца точно изпълнение на задължения му по договора по отношение изграждането на процесния обект, съответно възникване на задължение за плащане от страна на ответника.
Прието е за основателно е възражението на въззивника, че инвестицията за доставка на Банциг хоризонтален „У.“ не е осъществена, тъй като собствеността на вещта не е преминала към ищеца, като в тази насока съдът се е позовал на събраните по делото доказателства.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първият поставен правен въпрос е, може ли съдът да основава решението си на обстоятелства по делото, които не са установени по делото чрез доказателствени средства, като в тази насока се сочи факт по делото, който според касатора не отговаря на възприетата от съда фактическа обстановка. Поставят се и въпроси, свързани със задължението на съда да постанови решението си при пълно съответствие на всички представени по делото доказателства, както и необходимо ли е такова съответствие във връзка с установяване на фактите по спора. Съдът е приел за установено от фактическа страна и конкретно фактите по кредитното известие, цитирано от касатора от доказателствата по делото, като не е приел, че този факт не е установен със съответните доказателствени средства, поради което така поставен, въпросът не е относим към производството по чл.288 ГПК, доколкото касае възприетите от съда факти по спора. В същата насока, съдът е приел за установено от фактическа страна, че не е налице съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция съгласно изискването на чл.26, ал.1 от Наредба № 15, като представените със заявката документи, съгласно изискването на чл. 25а, ал.1 от Наредба № 15, не доказват по несъмнен начин направената инвестиция. Това са фактически изводи на съда, направени на база събраните по делото доказателства, като в съответствие както с разпоредбите на процесуалния закон, така и на задължителната съдебна практика, съдът е посочил защо не кредитира част от доказателствата по делото и защо кредитира други такива, във връзка с възприемането на фактите по спора. Така поставените въпроси касаят възприетите по делото факти, като оплакването в тази насока е оплакване за необоснованост на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до наличие на основания за допустимост на касационното обжалване. Проверката на фактите по спора и наличието на необоснованост на съдебното решение, следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, след като са налице основанията за допустимост на касационното обжалване, доколкото необосноваността, като касационно основание, е посочена в разпоредбата на чл.281 ГПК, а не в чл.280, ал.1 ГПК.
Поставени са въпроси, касаещи доказването на фактическото изграждане на обект в съответствие и в сроковете по инвестиционен проект с документи, издадени от трето на спора лице, релевантни ли са действията по осчетоводяване на това трето лице на счетоводните документи. Събраните по делото доказателства в тази насока, са поискани още с исковата молба и то от ищеца по делото, касатор в настоящото производство, като събраните по негово инициатива доказателства са приобщени към доказателствения материал по делото като освен това относимостта на посочените от касатора счетоводни документи е посочено в нормите на чл.25 и сл. от Наредба №15 от 18.05.2001 г., касаещи условията и реда, както и доказването на извършването на дейностите, водещи до заплащане на сумите от ответника по спора, във връзка с финансирането на изглаждането на обекта. Нормите на цитираната наредба, цитирана и от въззивния съд, са ясни е не се нуждаят от тълкуване, предвид правомощията на ВКС в тази насока, поради което състава на ВКС приема, че не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 287 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №945/10.05.2016 г., постановено по в.т.д.№ 3384/2015 г. от 5-ти състав на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Ф. А. А. от [населено място], [улица] да заплати на Д. ф. „З.” на основание чл.78 ,ал.3 вр. ал.8 ГПК сумата 3 287 /три хиляди двеста осемдесет и седем/ лева.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top