ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София, 16.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 151/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “А” Е. – гр. С. срещу Определение № 506 от 9. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 608/ 2008 г. на Русенски окръжен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят с Молба от 6.ІІ.2009 г. излага, че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси – за редовността на исковата молба, за начина на съобщаване констатирана нередовност на страната, за начина на изпълнение на указанията на съда и за възможността за отстраняване на нередовността с въззивната жалба – по които въпроси счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава с това, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС за дадените указания, които трябва да са ясни и конкретни, изчерпателно посочени и точно съобщени на страната, както и за възможността недостатъкът на исковата молба да се отстрани и във въззивната инстанция, в подкрепа на което сочи съдебни актове на ВКС и поддържа, съдът не му е указал необходимостта от лично явяване по делото, нито последиците от неявяването. Поддържа също, че е отстранил недостатъка на исковата молба с изпратената във въззивния съд молба, което съдът не е съобразил. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по съображения, че с постановените по делото съдебни актове първоинстанионният и въззивният съд са се произнесли в противоречие с практиката на други съдилища, затова ако тези актове влязат в законна сила, ще се създаде противоречива съдебна практика. Сочи определения, в които е прието, че извършените процесуални действия могат за се потвърдят с обратна сила и че съдът следва да укаже начина на отстраняване нередовността на исковата молба и последиците от неотстраняване на недостатъка, за което се позовава на актове на различни съдилища. Жалбоподателят излага, че е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, за което не развива конкретни съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на нередовна искова молба, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в дадения срок на нередовността на исковата молба. Изложени са съображения, че на ищеца са дадени указания да подпише исковата молба и да представи удостоверение за актуалното състояние на ответника, които са му съобщени на 14.ІV.2008 г., с Молба от 14.ІV.2008 г. той е представил посоченото удостоверение и до изтичане на дадения срок не е подписал исковата молба. Направен е извод, че с материализиране на волеизявлението на ищеца с подписване на исковата молба, същата се превръща в документ, въз основа на който следва да се образува съдебно дело, съдът е посочил начините, по които ищецът е могъл да отстрани недостатъка – да подпише лично исковата молба в Районен съд – гр. Р. или да упълномощи адвокат, който да потвърди извършеното процесуално действие, каквито действия в дадения срок ищецът не е извършил, поради което правилно първоинстанционното производство е прекратено.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд, с което е оставено в сила първоинстанционното определение за връщане на исковата молба поради неподписването й в дадения на ищеца срок, не следва да се допусне, тъй като разрешеният процесуален въпрос за нередовността на неподписана искова молба и за възможността същата да бъде отстранена – е съществен – от разрешаването му зависи преценката дали е правилно обжалваното определение, но този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с постоянната практика на ВКС по този въпрос. Както излага и жалбоподателят, и както е прието в представените от него копия от актове на ВКС, постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, че указанията за констатираните от съда нередовности на исковата молба, трябва да са ясни и точни и да са съобщени на страната по несъмнен начин, което в случая първоинстанционният съд е изпълнил. Дадените на ищеца указания за нередовността на исковата молба с Разпореждането от 2.VІ.2008 г. са му съобщени чрез адв. Т, като в съобщението ясно е отразено, че ищецът следва ”да подпише исковата молба и да представи удостоверение за актуалното състояние на ответника”, в изпълнение на които указания ищецът с Молба от 14.ІV2008 г. е представил исканото удостоверение и е посочил съдебен адрес за призоваване. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че при дадени неясни указания, въззивният съд е потвърдил обжалваното определение за прекратяване производството по делото в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за даваните указания при констатирана нередовност на исковата молба. Като е указал какъв е недостатъкът на исковата молба (липса на подпис на ищеца) и като го е задължил в дадения срок да подпише исковата молба, съдът не е бил длъжен да дава указания по какъв начин ищецът да изпълни посоченото процесуално действие.
Неоснователен е доводът на ищеца за произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС за възможността недостатъкът на исковата молба да се отстрани и във въззивната инстанция, в подкрепа на което сочи съдебни актове на ВКС и затова, че е отстранил недостатъка на исковата молба с изпратената във въззивния съд молба, което не е съобразено от съда. Както е прието в Определение от 18.ІІ.1960 г. по гр.д. № 9194/ 1959 г. на ВС, ако се констатира недостатък на исковата молба – липса на подпис – съдът, пред който се констатира този недостатък (включително второинстанционния съд), дава възможност на ищеца за отстраняването му, а не прекратява делото на това основание, какъвто не е настоящият случай. Първоинстанционният съд е констатирал липсата на подпис на ищеца, оставил е исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да подпише исковата молба, които ищецът не е изпълнил, затова правилно съдът е постановил връщане на исковата молба. Не може в този случай да се приеме, че ищецът е отстранил нередовността на исковата молба с представената във въззивната инстанция от пълномощника му молба, с която заявява, че признава извършените процесуални действия, включително подписване на исковата молба, тъй като нередовността на исковата молба е била констатирана от първоинстанционния съд, съдът е дал срок на ищеца да подпише исковата молба, което той не е изпълнил своевременно и което е обусловило връщането й.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по съображенията, че ако влезат в сила постановените по делото съдебни актове, ще се създаде противоречива съдебна практика. За да е налице соченото основание, трябва да са постановени съдебни актове от различни съдилища, с които въпросът за нередовността на неподписана искова молба да е решен по различен начин. Дори и жалбоподателят да беше посочил такива актове, тъй като по въпроса има трайно установена съдебна практика и тя е, че ако в първоинстанционното производство не бъде подписана искова молба, за което е бил даден срок на ищеца, същата подлежи на връщане, при съблюдаване на която практика се е произнесъл въззивния съд, поради което не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, в подкрепа на което не развива съображения. Не е налице поддържаното основание, тъй като по изложения въпрос има трайно установена съдебна практика и не се касае до въпрос, който да е от значение за точно прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 506 от 9. Х.2008 г. ч. гр.д. № 608/ 2008 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: