О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр.С. 16.05. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
ч.гр.дело №1843 по описа за 2017 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. С., чрез процесуален представител адв.Д., срещу определение №187 от 09.03.2017г. по гр.д.№4022/2016г. на Върховен касационен съд, ІІІг.о.
Ответникът Държавен фонд земеделие не взема становище по жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение ВКС, състав на ІІІ г.о., е оставил без разглеждане касационната жалба на Н. С. С. срещу решение от 14.04.2016г.по в.гр.д.№63/2016г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение от 30.10.2015г. по гр.д.№658/2015г. на Районен съд – Благоевград, са отхвърлени предявените от Н. С. С. искове срещу Държавен фонд земеделие.
С обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане на основание чл.274, ал.2, т.1 ГПК.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.1 ГПК от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска под 5 000лв.
В настоящия случай предмет на въззивното производство по делото са предявените от Н. С. С. искове по чл. 106, ал.3 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ДФ”Земеделие” да заплати сумата от 4704лв., представляваща разлика между изплатеното й обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия заради прослужено време и възраст до пълния размер по чл.106, ал.3, изр.2 З. от десет месечни основни заплати, със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и сумата от 183,24лв. – мораторна лихва върху сумата от 4704лв, считано от 14.11.2014г.
Предявеният главен иск по чл.106, ал.3 З. е с цена под 5000лв., т.е. под установения в закона минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения. Предявеният иск е облигационен и е оценяем по смисъла на чл.68 ГПК, като цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК – търсената сума, която в случая е 4704лв. Общият размер на обективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми.
Подадената касационна жалба срещу въззивното решение, което е изключено от касационен контрол, се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №187 от 09.03.2017г. по гр.д.№4022/2016г. на Върховен касационен съд, ІІІг.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: