ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.160
гр. София, 17.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4439/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Д. М. Д. като [фирма] срещу решение №425 от 09.08.2013 г. по гр.д. № 924/2012 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 200 от 08.06.2012 г. по т.д. № 184/2011 по описа на ОС-Смолян, с което е оставена без уважение молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на [фирма]-гр. С..
Излагат се доводи и оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че договорът за наем на МПС сключен между страните на 31.05.2006 г. , по който молителят твърди, че се явява наемодател и има вземане срещу ответното дружество на това основание, не носи подпис на представителя на ЕТ-молител като наемодател, а освен това предвижда плащане на наемната цена в полза на трето за процеса лице и следователно молителят не се явява кредитор на ответника, тъй като не е носител на това вземане. Липсват доказателства за вземане с титуляр молителя и по отношение на посочен втори договор за наем между същите от 25.10.2005 г., доколкото такъв изобщо не се представя. По отношение на третото вземане срещу ответника, на което молителят ЕТ твърди, че е носител, то същото се основава на договор за паричен заем от 25.10.2005 г., по който последният изобщо не е страна. Ето защо, не е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на длъжника, доколкото не се установява последният да има изобщо парично задължение към молителя основано на търговска сделка, което да не е в състояние да изпълни.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за действителността на договор подписан от лице без представителна власт, съгласно приложението на чл.301 ТЗ и за тълкуването на договор, с оглед цялостното му съдържание за изясняването на действителната воля на страните.
Твърди се, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК- ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ВКС, ОСГТК .
Предвид тези изисквания за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на конкретните въпроси от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите нямат това качество по следните съображения:
Първият въпрос за действителността на договор, подписан от лице без представителна власт, съгласно приложението на чл.301 ТЗ е без значение за крайното произнасяне по спора, след като от съдържанието на този договор става ясно, че същият не поражда вземане в полза на молителя, тъй като съдържа уговорка за заплащане на наемната цена в полза на трето лице и следователно молителят изобщо няма качеството на кредитор по него, с оглед наличие на неплатежоспособност като основание за откриване на производство по несъстоятелност. Относно тълкуването на договора с цел разкриване на действителната воля на страните по него, то това е въпрос на обосноваността на изводите на съда за всеки спор поотделно и се съотнася към проверка правилността на решението/чл.281 т.3 ГПК/, а не до наличието на основание за допускане до касация, където ВКС се ръководи от критериите за дискреция, съгласно чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК..
С оглед изложеното нито един от формулираните от касатора два правни въпроса не се явява обуславящ изхода по спора, което само по себе си е пречка за допускане до касация- т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2009 г..
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №425 от 09.08.2013 г. по гр.д. № 924/2012 на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.