5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№160
[населено място], 17.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение,в закрито заседание на тринадесети март , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 148 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. и С. Н. против решение № 172 по т.д. № 216 / 2016 год. на Варненски апелативен съд, в частта , с която е потвърдено решение № 47 по т.д. № 801 / 2014 год. на Варненски окръжен съд , в обжалваната му част, в която с първоинстанционното решение е уважен предявеният от синдика на [фирма] против касаторите иск с правно основание чл. 647 ал.1 т.2 ТЗ, като е обявена за недействителна, спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма] , материализираната в нот. акт № 164 по нот. дело № 697 / 2012 год. на Нотариус Ж. Т, с рег.№ 214 на НК, сделка по учредяване в полза на касаторите на безвъзмездно ограничено вещно право на ползване върху недвижимите имоти – обект на осъществена със същия нотариален акт и в полза на трето лице – приобретател покупко-продажба, за срок от 5 години, к а к т о и са уважени предявените искове по чл. 55 вр. с чл.34 ЗЗД, за осъждане ответниците – касатори да предадат на ищеца фактическата власт върху имотите – обект на учреденото ограничено вещно право на ползване. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Тезата им се основава на обстоятелството по кумулативното осъществяване на покупко-продажбата и учредяването на правото на ползване, при което последното не би могло да стане без съгласието на приобретателя на правото на собственост, както и на обстоятелството, че предявеният в обективно съединение иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ срещу прехвърлителя – [фирма] / в несъстоятелност / и приобретателя – [фирма] е отхвърлен, с влязло в сила / първоинстанционното / съдебно решение, необжалвано от ищеца. След като приобретателят е станал собственик, според касаторите, единствено негово правомощие е да учреди право на ползване, а отречената недействителност на сделката по покупко-продажба изключва недействителност и на кумулативно учредимото право на ползване.Страните предлагат тълкуване на съдържанието на нотариалния акт – досежно уговорено предаване на владение – в подкрепа на тезата си за волята им ползването да се получи от приобретателя, като правомощие от правото на собственост, след което да се предостави на ползвателите – касатори. Недействителността на учредяването на правото на ползване не реституира същото в патримониума на прехвърлителя, поради което касаторите оспорват правилността на решението по уважаване иска по чл.34 ЗЗД,за реституция на даденото в масата на несъстоятелността.
Ответната страна – синдика на [фирма] / в несъстоятелност / – Г. С. – оспорва касационната жалба, основно по съображения досежно правилността на въззивното решение по същество, както и с довод за необоснованост на основание за допускане на касационното обжалване.
[фирма] / в несъстоятелност /, представлявано от управителя си А. Б – поддържа касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното основание настоящият състав съобрази следното :
Синдикът на [фирма] / в несъстоятелност / е предявил субективно съединени искове против дружеството в несъстоятелност и [фирма], с правно основание чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ – за обявяване недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] сключената с преждеупоменатия нотариален акт покупко-продажба на няколко недвижими имота. Със същия нотариален акт прехвърлителят – т. 2 и т.3 – „ запазва безвъзмездно , за срок от 5 години , правото на ползване върху два от недвижимите имоти , в полза на настоящите касатори – ответници по обективно съединения с предходния иск , с правно основание чл. 647 ал.1 т.2 ТЗ – за прогласяване недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката по безвъзмездно учредяване на ограничено вещно право на ползване от [фирма] , в полза на Р. Н. и С. Н.. Искът по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ е отхвърлен, а тези по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ , както и обусловените от същите искове, квалифицирани по чл.55 вр. с чл.34 ЗЗД – уважени. Няма спор досежно установеността на предпоставките за уважаването му,съобразно хипотезиса на чл.647 ал.1 т.2 ТЗ – безвъзмездна сделка, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Тезата на касаторите изхожда от възражението, че учредител на правото на ползване е дружеството – приобретател – [фирма], предлагайки в касационната жалба тълкуване на клауза от съдържанието на нотариалния акт в този смисъл, а именно – т.4 , в която е посочено единствено, че владението на недвижимите имоти ще бъде предадено от прехвърлителя на приобретателя в деня на подписване на нотариалния акт. Въззивният съд е приел, че нотариалният акт материализира сделка при която на приобретателя [фирма] , за срок от 5 години от сключването й , е прехвърлена единствено голата собственост върху недвижимите имоти, доколкото вещното право на ползване е запазено за същия срок, в полза на касаторите – ответници. Доколкото този срок не е изтекъл, съдът е обосновал наличие на правен интерес от предявените искове, т.е. същият не оспорва довода, че с изтичане на 5 годишния срок правомощието „ползване” / което и наред с останалите – „владение„ и „разпореждане” се включва във вещното право на собственост, ще премине у приоретателя.
В изложението касаторите са формулирали следните въпроси : 1 / „След като при прехвърляне на собствеността със съгласието на приобретателя е учредено право на ползване за трети лица, допустимо ли е правото на ползване да се реституира в патримониума на прехвърлителя, без съгласието на приобретателя /настоящ собственик/ като на последния се отнеме владението и се предостави на прехвърлителя ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с решение № 660 по гр.д.№ 660 / 1988 год. на ІV г.о. на ВКС и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с реш.№ 331 по гр.д.№ 6361/2013 год. на ВКС и 2/ Подлежи ли на осребряване правото на ползване, представлява ли годен предмет за принудително изпълнение и ако не – налице ли е правен интерес за воденето на отменителния иск ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 – противоречие с реш.№ 41 по гр.д.№ 1540 / 2010 год. на ВКС.
Първият от формулираните въпроси е в пълно несъответствие с приетата от съда фактическа обстановка, а именно – че ограниченото вещно право на ползване в полза на касаторите е учредено от прехвърлителя, като с покупко-продажбата и за срок от 5 години е прехвърлена голата собственост / правомощията владение и разпореждане /, а след изтичането му, в полза на приобретателя, като самостоятелно правомощие от правото на собственост,преминава и ползването. Съдът не е коментирал волеизявление на приобретателя [фирма],като елемент от фактическия състав по учредяване правото на ползване, нито съдържанието на нотариалния акт и формулировката на т.2 и т.3 от същия – „ запазване на правото на ползване от приобретателя за срок от 5 години, в полза на Р. Н. и С. Н. „ – навежда на друг възможен смисъл на волеизявленията. Позоваването на касатора на тълкуване на т.4 е въведено с касационната жалба, а и касае само правомощие от триадата на собствеността – владението, различно и самостоятелно от правото на ползване.При това, въпросът изхожда от изначалната невярна трактовка на последиците от уважаване на иска по чл. 647 ал.1 т.2 ТЗ – с тях не се прогласява между страните по сделката нейната недействителност, а само по отношение на кредиторите и с оглед целта на отменителните искове – попълване масата на несъстоятелността, с оглед удовлетворяването им в рамките на универсалното принудително изпълнение Следователно и като несъответстващ на фактическата обстановка , въз основа на която са формирани правните изводи на съда, и на действителните правни последици на отменителния иск по чл. 647 ал.1 ТЗ, въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,което изключва необходимостта от коментар на допълнителните такива. Независимо от това , видно е от цитираните решения, че самите касатори не различават отделните правомощия, формиращи правото на собственост, поставяйки знак за идентичност между владение и ползване. Р..№ 660 по гр.д.№ 660 / 88 год. на ІV г.о. на ВКС не разкрива необходимия фактологичен идентитет с данните по настоящия спор, за да би било възможно предпоставянето на отговор на идентичен правен въпрос, в противен на разрешението на въззивния съд смисъл. Р.. № 331 по гр.д.№ 6361/2013 год. на ІV г.о. на ВКС е постановено по различен от формулирания правен въпрос : „ е ли основание за безвъзмездно ползване от съдружник ,на вещ – собственост на търговско дружество, това му качество / на съдружник / „.
Вторият от формулираните въпроси е относим към правния интерес от предявяването на иска, като обуславящ допустимостта му, а оттук и допустимостта на въззивното решение, за която настоящата инстанция следи служебно и не е наложително обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, макар да е предпоставен – във втората си част – от отговор на въпроса – подлежи ли правото на ползване на осребряване и е ли годен обект на принудително изпълнение. Въпрос с такава обосновка досежно липсата на правен интерес касаторите не са въвели в предмета на спора и такъв довод се заявява за пръв път с касационната жалба. Доколкото ,обаче, съдът по начало следи служебно за недопустимост на иска, изхождайки от предмета на разпоредителната сделка,целта и последиците на отменителните искове по чл.647 ТЗ – за попълване масата на несъстоятелността, с цел удовлетворяване кредиторите на несъстоятелността в производството по универсално принудително изпълнение, настоящият състав намира, че вероятност за такава недопустимост не е налице.Ограниченото вещно право на ползване се състои от правото да се ползва вещта по предназначение и да се получават добиви от същата.Недвижимите имоти / в случая търговски обекти / безспорно предпоставят възможност за добиви – от наем. Уважаването на отменителния иск на практика прави непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността ползването на имота от приобретателите на ограниченото вещно право, като самата сделка по учредяването му остава действителна и обвързваща страните, но ползувателите могат да бъдат лишени от фактическата власт върху вещта / каквото е и разпоредено на основание чл.34 ЗЗД / , с цел попълване масата на несъстоятелността с възможни добиви от същата , за срока за който е учредено правото на ползване.Доколкото този срок и към настоящият момент не е изтекъл е налице формално обоснован и неотпаднал правен интерес от предявяването на исковете по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 по т.д. № 216 / 2016 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :