О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София , 17.04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 7082/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. П., [населено място], чрез пълномощника и адвокат М., срещу решение от 18.06.2014г. по гр. дело № 3963/2013г. на Софийския апелативен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси : Следва ли да се счита за преклудирано възражението за изтекла давност, когато то не е релевирано от ответника в процес по иск с правно основание чл.38а ЗЖСК и допустимо ли е разглеждането на такова възражение в последващ иск по чл.108 ЗС между същите страни и за същия имот. Трябва ли съдът да се произнесе служебно по допустимостта на такова възражение, а оттук допустимо ли е въззивно решение, при което не е извършена такава проверка.Когато са налице две независими едно от друго основания за спиране течението на придобивната давност по чл.115, б.”ж” ЗЗД при образувани в различен момент две дела между същите страни за предаване владението на същия имот, но на различно правно основание, то счита ли се, че давността е спряла да тече от завеждането на първото дело до постановяване окончателно решение по второто дело. Предявяването на иск по чл.38а ЗЖСК срещу лице, което неоснователно претендира да е член кооператор, не води ли до отпадане на признаците несъмненост и необезспокояваност на владението.Когато за един и същ имот са съставени два констативни нотариални акта за собственост на различни лица, следва ли съдът да даде отговор защо отдава предпочитание на правата на едното от тях. Може ли лице, претендиращо да е член-кооператор на ЖСК да формира анимус за своене на имота до момента на снабдяването му с нотариален акт или е само държател за ЖСК въз основа на правното си очакване да придобие собствеността върху съответния обект. В тази връзка е и въпросът тече ли давност между две лица и може ли всяко едно от тях да формира намерение за своене след като всяко от тях претендира да е член на една и съща ЖСК и кандидатства за придобиването на собственост на един и същ обект, за който считат, че им е разпределен. Трябва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и преценка на всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и на свидетелските показания. Когато се налага установяване на факти за изтекла придобивна давност приложимо ли е правилото на чл.587,ал.2 ГПК относно минималния брой на свидетелите /трима/. Твърди се, че въззивното решение противоречи на ТР№1/2009г., ОСГТК, на ТР№11/2012г., ОСГК, както и на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, които се прилагат.
Ответниците по касация Б. М. Р. и В. М. Р. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения,изложени в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение по гр.д.№14852/12г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. П. срещу Б. и В. Р. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на ап.14 , находящ се в София, в бл.733 на[жк]. Въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот с нот.акт №9/2010г. за собственост на жилище, построено от ЖСК. Ответниците твърдят, че са собственици на имота по силата на давностно владение, започнало от 19.03.1997г. като в полза на Б. Р. е съставен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 161/2009г. С протокол №28/1995г. на ОС на ЖСК „Л. 99-Юг” ищцата е приета за член-кооператор при условията на сключен с [фирма] договор за строителство от квотата на дружеството.С решение от 24.08.1996г. тя е изключена като член-кооператор.Това решение е отменено с влязло в сила решение от 25.07.1998г. по гр.д.№6915/1996г. В окончателен разпределителен протокол от 07.12.2001г. на ЖСК е отразено, че процесният апартамент №14 е неразпределен и не е определена окончателна цена. На 16.02.2005г. П. е предявила срещу ЖСК и Б. Р. иск по чл.35,ал.1 ЗЖСК за приемане окончателна цена на апартамент № 14. С решение № 961/24.03.2010г. по гр.д.№1918/2008г. на ВКС на основание чл.36,ал.2 ЗЖСК е определена окончателна цена на процесния имот в размер на 16 2000 лева. Молбата на П. за свикване на ОС на ЖСК относно включването и в окончателния разпределителен протокол е оставена без уважение. Въз основа на описаните документи е съставен нотариален акт № 9/2010г. Б. Р. е приет за член кооператор в същата ЖСК за същия имот с протокол №2/10.05.1997г. при условията на сключен със строителя договор. На 19.03.1997г. е издадено разрешение от ДИТСК за ползване на сградата. В удостоверение от 07.05.2009г. на ЖСК е отразено, че Б. и В. Р. обитават непрекъснато имота с намерение за своене от началото на 1997г. През 2005г. П. е предявила срещу Р. иск по чл.38а ЗЖСК и с влязло в сила решение от 25.05.2011г. искът е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел от правна страна, че ответниците са придобили имота по давност като са го владяли непрекъснато и явно, считано от 25.11.1996г., когато са въведени в него от строителя. Намерението за своене е обективирано надлежно като е без значение доколко е редовно членството на Б.Р. в ЖСК.До завеждане на настоящия иск през 2011г. са изминали повече от 10 години, поради което имотът е придобит при условията на чл.79 ЗС още през 2007г. преди завеждане на иска по чл.38а ЗЖСК. След като този иск е бил отхвърлен, то не е налице прекъсване на давностния срок и времето на процеса се прибавя към теклия до предявяването му такъв – чл.116,б.”б” ЗЗД. След като със СПН искът е отхвърлен, то е без значение по това дело каква защита е упражнявана от ответника и какви факти и обстоятелства са обсъждани в постановеното решение.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай въпросите относно това дали е преклудирано възражението за изтекла давност, когато то не е релевирано от ответника в процес по иск с правно основание чл.38а ЗЖСК и дали съдът трябва да се произнесе служебно по допустимостта на такова възражение в процеса по чл.108 ЗС между същите страни не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Те не са обуславящи за изхода на делото. Това е така, защото въззивният съд е приел, че искът по чл.38а ЗЖСК / специфичен владелчески иск, който има суброгаторен характер, тъй като с него се упражнява правото на бездействащия собственик ЖСК – решение №71/2012г. по гр.д.№1000/2011г., ВКС, ІІ г.о./, предявен от П. срещу Р. е отхвърлен с влязло в сила решение. Следователно правата на П. по реда на чл.38а ЗЖСК в качеството и на член-кооператор са отречени спрямо настоящите ответници, поради което е ирелевантно какви възражения са могли последните да направят в приключилото производство. По предявения впоследствие от П. иск с правно основание чл.108 ЗС ответниците могат да се защитават с всички правоизключващи възражения и твърдения, че те са собственици на имота. В съответствие с утвърдената съдебна практика в производството по иска по чл.108 ЗС въззивният съд е разгледал правоизключващото правата на ищцата като собственик възражение на ответника, че същият е собственик на имота по давност. Въпросът относно преценката правата, признати с констативни нотариални актове за собственост на различни лица е решен в съответствие със задължителната за въззивния съд практика на ВКС. При представените по делото два констативни нотариални акта за собственост – за ищеца и за ответника, и при насрещно оспорване на признатите с тях права, съгласно указанията, дадени с ТР № 11/2013г., ОСГК, ВКС, въззивният съд е извършил преценка на събраните доказателства относно съществуването на удостоверените от нотариуса права. Той е приел, че ответниците по иска са собственици по давност на имота, което придобивно основание изключва правата на ищцата. Не могат да предпоставят допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и въпросите : може ли лице, претендиращо да е член-кооператор на ЖСК, да формира анимус за своене на имота до момента на снабдяването му с нотариален акт или е само държател за ЖСК въз основа на правното си очакване да придобие собствеността върху съответния обект; тече ли давност между две лица и може ли всяко едно от тях да формира намерение за своене след като всяко от тях претендира да е член на една и съща ЖСК и кандидатства за един и същ обект. Приетото от въззивния съд решение по тях не е в противоречие с посоченото решение 527/2010г. по гр.д.№1136/2009г., ВКС, І г.о. В последното по реда на чл.290 ГПК е прието, че разпоредбата на чл.31,ал.3 ЗК /1991г./, съдържаща забрана да се придобие по давност имущество на кооперация, не намира приложение към имотите, придобити от ЖСК, тъй като целта на ЖСК е различна. Член-кооператор може да придобие по давност обекта, който е определен за него едва след обособяването му като обект на собственост и приемането в експлоатация на сградата. В отношенията между членовете на ЖСК, кандидатстващи за придобиване на един и същ обект в съсобственост, давност не тече, докато обектът е собственост на ЖСК. Основните изводи на въззивния съд не са, че страните по делото са кандидатствали за придобиване имота в съсобственост, а че членственото правоотношение на ищцата е било възстановено след отмяна решението на ОС за изключването и, но искът и по чл.38а ЗЖСК срещу ответниците е отхвърлен и последните са владели явно и необезпокоявано имота в изискуемия от закона срок. Въпросите, касаещи прекъсването и спирането на давността с предявяване на иска по чл.38а ЗЖСК, вкл. и дали отпадат признаците на владението – несъмненост и необезспокояваност, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.115,”ж” ЗЗД и чл.116,б.”б” ЗЗД са ясни и по прилагането им е налице последователна съдебна практика. Съобразно тази практика въззивният съд е приел, че давността се прекъсва и не тече докато трае съдебният процес по иска с правно основание чл.38а ЗЖСК, но ако той не бъде уважен, тя не се смята прекъсната. Ирелевантно е, че след предявяване на иска по чл.38а ЗЖСК ищцата е предявила настоящия иск по чл.108 ЗС. Касае се са за различни искови производства, а не за изменение на иска в един и същ процес. Въпросите за задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички възражения на страните и относимите към спора доказателства като изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани и кои не, е решен в съответствие със задължителната съдебна практика. В случая това е сторено от въззивния съд, който след преценка на събраните писмени и гласни доказателства е изложил мотиви, в които е обсъдил възраженията на страните и е посочил кои релевантни за изхода на спора факти приема за доказани и кои не. Н. е въпросът за приложимостта на чл.587,ал.2 ГПК в исковия процес. Своите доказателствени искания и възражения по отношение разпита на свидетели и за минималния брой свидетели, които трябва да бъдат разпитани, касаторът е следвало да направи във въззивното производство. Освен това съгласно т.2 от ТР№11/2013г., ОСГК, ВКС,при оспорване на признато с констативния нотариален акт право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, в случая касаторът. Останалите доводи за необоснованост на обжалваното решение не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, тъй като представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на доказателства за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.06.2014г. по гр. дело № 3963/2013г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: