О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. София, 18.09.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2714/2018 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. Д., [населено място], представлявана от адвокат В. Д., против определение № 100 от 19.04.2018 год. по гр. д. № 621/2018 год. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата й вх. № 45139 от 16.11.2016 год. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 513 от 11.04.2006 год. по гр. д. № 4693/2015 год. на Районен съд – Русе.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. Излага съображения, че описаният в исковата молба имот не е точно индивидуализиран по отношение на имотите: УПИ VІІІ – 1199 в квартал 139, ЕККАТЕ – 10803; къща с двор с площ от 160 кв. м., заедно с мазе с площ от 16 кв. м. и таван с площ от 80 кв. м. и второстепенна сграда с площ 224 кв. м., построени в дворното място УПИ VІІІ – 1199, по регулационния план на [населено място], с площ 930 кв. м. при съседи: улица, улица, УПИ ІХ – 1198, УПИ VІІ – 1200, съответно искът по чл. 108 ЗС е бил недопустим. Заедно със съпруга си в качеството на добросъвестни владелци са извършили множество подобрения в имота, за което свидетелства представена по делото прокурорска преписка, и е имала право на задържане до заплащането им, което не е взето предвид от съда.
Ответникът по частната жалба – Д. С. Д., [населено място], не взема становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното определение предходният състав на ВКС, І г. о. е приел, че съгласно ТР № 7/2015 год. на ВКС, ОСГК и ТК, т. 10 наличието на точно и мотивирано изложение с излагане на факти, които съдът да подведе под някой от фактическите състави по чл. 303 ГПК, е условие за редовност на молбата за отмяна. Въпреки дадените от състава на ВКС с определение № 62/14.03.2018 год. указания за представяне на мотивирано изложение на основанията за отмяна и посочване на относимите към тях доказателства, нередовностите на молбата не са били отстранени. В уточнителната молба липсват твърдения, относими към основанията по чл. 303 ГПК. В нея са развити доводи за нищожност и унищожаемост на договора за дарение, предмет на нотариален акт № 23/2010 год., основани на представената епикриза на ищцата Д. Д., издадена след болнично лечение в Център за психично здраве – Р. за времето от 07.06.2017 год. до 16.06.2017 год., но те не са относими за отмяната на влязлото в сила решение, защото такива възражения не са правени пред инстанциите по същество и съответно не са разглеждани от съда. Отмяната би могла да бъде средство за предоставяне на възможност на молителя да въведе нови възражения в процеса само в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, но в случая нито в първоначалната, нито в уточнителната молба се съдържат доводи за нарушение правото на участие по делото на молителката. Тя не може да иска унищожаване на договора, с който имотите, предмет на разгледания ревандикационен иск са дарени на ответницата по молбата, като доказва, че последната не е могла да разбира или да ръководи действията си, защото съгласно чл. 32, ал. 1 ЗЗД унищожаване може да иска само страната по договора, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Поради нередовността на молбата за отмяна, същата е оставена без разглеждане на основание чл. 306, ал. 2 ГПК.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол и защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна. Съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. д. № 7/2014 год., ОСГТК, ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Тя няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Правилно в обжалваното определение е прието, че молителката не е изпълнила задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, съответно за обосноваване и доказване на новите обстоятелства от съществено значение за делото в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, въпреки дадените указания. Подадената от В. Д. молба за отмяна и изложението към нея съдържат касационни оплаквания по съществото на спора, които не могат да обосноват някое от отменителните основания по чл. 303, т. 1 – 7 ГПК. Релевираните доводи относно неправилната индивидуализация на спорния имот, валидността на правните сделки, чрез които е придобита собствеността от ищцата Д. С. Д., възраженията за тяхната нищожност по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и унищожаемост по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, както и относно възражението за право на задържане на молителката за извършените в процесния имот подобрения, не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, както и в настоящето производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Те представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение, чиято отмяна се иска, обсъдени от касационната инстанция с определение № 419 от 07.07.2017 год. по гр. д. № 732/2017 год., ВКС, І г. о., и приети за преклудирани, доколкото не са били поставяни и не са били предмет на разглеждане от предходните инстанции. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, каквито в случая не са надлежно обосновани. За това и правилно, както разпорежда чл. 306, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 286 ГПК, предходният състав на ВКС, І г. о., е приел, че констатираните нередовности в молбата за отмяна не са отстранени и е оставил без разглеждане подадената нередовна молба, прекратявайки образуваното по нея съдебно производство. Обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100 от 19.04.2018 год. по гр. д. № 621/2018 год. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от В. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], чрез адвокат В. Д., молба вх. № 45139 от 16.11.2016 год. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 513 от 11.04.2016 год. по гр. д. № 4693/2015 год. на Районен съд – Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: