О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 02.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1550/2017 година.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от В. Ф. В. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № II-78-64 от 1. 04. 2014 г. по гр. д. № 39650/2013 г. на Софийски районен съд, II г.о., 78 с-в, В ЧАСТТА, с която предявеният от същия против [фирма] иск с правно основание чл. 262 КТ, за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд, е отхвърлен над сумата 115, 63 лв. до пълните предявени размери от 542, 16 лв. и 723, 40 лв., а искът по чл. 140, ал. 3 КТ е отхвърлен за пълния предявен размер от 657 лв. Към молбата са представени писмени доказателства, с твърдение, че същите установяват обстоятелства от съществено значение по делото. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответната страна по молбата за отмяна [фирма] изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна и иска оставянето й без разглеждане, а при условията на евентуалност поддържа неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното:
Молбата за отмяна е недопустима.
На първо място, изложените в същата фактически твърдения не може да се подведат под основанието за отмяна, визирано в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито под някое от останалите основания за отмяна, изброени изчерпателно в цитираната разпоредба, разширителното приложение на които е недопустимо. Това е така, тъй като молителят не твърди непълнотата на доказателствения материал да се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Напротив, видно е от твърденията на молителя, че доказателствата не са били събрани заради допуснато от районния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неуважено доказателствено искане на същия, направено в качеството му на ищец в производството, по което е постановено решението на районния съд, чиято отмяна се иска, както и заради процесуалното му бездействие по това дело, изразяващо се в необжалване решението на районния съд. Съдържащите се в молбата доводи представляват оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, заради постановяването му при съществени процесуални нарушения /неуважаване на направени доказателствени искания, нарушения при допускане на съдебно-счетоводната експертиза, изразяващо се в непосочване на предмет и задачи на експертизата, на срок за изготвянето й, на данни за експерта, необходими за осъществяване на връзка с него и др./, заради необоснованост на фактическите изводи, заради противоречие с материалния закон.
На следващо място, молбата за отмяна е подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новите писмени доказателства. Относно писмените доказателства, описани в молбата като документ № 1 – заверен препис от платежните ведомости за работната заплата на [фирма] за периода 2. 09. 2010 г. – 30. 04. 2013 г., документ № 2 – заверен препис от графиците за дежурства на [фирма] на обект „Парадайс-център“ за периода 2. 09. 2010 г. – 30. 04. 2013 г., документ № 3 – заверен препис от графиците за дежурства на [фирма] за охранителен обект „База Илиянци“ за периода 2. 09. 2010 г. – 30. 04. 2013 г. и документ № 5 – протокол от 23. 03. 2016 г. на НАП, ТД-София се твърди, че същите са били представени от [фирма] по друго дело между същите страни /гр. д. № 41345/2015 г. на СРС, 64 с-в/ в проведено на 19. 10. 2015 г. открито съдебно заседание, на което молителят е присъствал. Тези твърдения се подкрепят от представения протокол от проведеното съдебно заседание /л. 89 от делото на ВКС/, както и от представеното възражение от 25. 11. 2016 г., с което молителят заявява, че предоставеният му на него комплект от ответника по делото е бил непълен, но не е подал молба за предоставяне на копия от съдържащия се в кориците на делото комплект документи /такова е направил едва на 1. 02. 2017 г., видно от приложения протокол от проведено на 1. 02. 17 г. съдебно заседание /л. 85 от делото на ВКС/. Молбата за отмяна е подадена на 21. 03. 2017 г. Писмените доказателства, приложени като документи № № 6, 7, 8 и 9 /протоколи от открити съдебни заседания по гр. д. № 4145/15г. на СРС, 64 с-в от 19. 10. 205 г. и 1. 02. 2017 г., възражение от 25. 11. 2015 г. и определение от 12. 09. 2016 г./ са представени с цел доказване момента на узнаване на документи № № 1, 2, 3 и 5/, а не като доказателства, имащи съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Относно документ № 4 – писмо от 3. 09. 2013 г. на НАП се твърди в молбата за отмяна, че по повод същото молителят подал заявление вх. № 05329/25. 03. 2015 г. до Столична инспекция по труда /л. 6 от делото на ВКС/, от което следва, че към 25. 03. 2016 г. този документ му е бил известен. Относно документ № 10 – решение № 2871 от 26. 04. 2016 г. по адм.д. № 4428/15 г. на АССГ се твърди в молбата, че същото е обжалвано на 31. 03. 2016 г. пред ВАС, като делото е насрочено за 16. 10. 17 г., от което следва, че към 31. 03. 2016 г. молителят е знаел и е могъл да се снабди и с този документ. Относно документи № № 11 и 12 – справки от НАП за преведени от работодателя осигурителни вноски на ищеца за периода 1. 01. 2010 г. – 30. 04. 2013 г. е видно, че същите са издадени на ищеца на 6. 03. 2014 г. и на 2. 07. 2015 г. В обобщение, преклузивният тримесечен срок за подаване на молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е изтекъл за всички представени от касатора писмени доказателства.
Като процесуално недопустима, молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане подадената от В. Ф. В. молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № II-78-64 от 1. 04. 2014 г. по гр. д. № 39650/2013 г. на Софийски районен съд, II г.о., 78 с-в, В ЧАСТТА, с която предявеният от В. Ф. В. против [фирма] иск с правно основание чл. 262 КТ, за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд, е отхвърлен над сумата 115, 63 лв. до пълните предявени размери от 542, 16 лв. и 723, 40 лв., а искът по чл. 140, ал. 3 КТ е отхвърлен за пълния предявен размер от 657 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: