О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 21.02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4128 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на И. Б. П. чрез адвокат Д. С. от АК-В. Т. срещу решение № 2126 от 03.04.2018 г. по гр.д. № 9994/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 26718 от 06.02.2017 г. по гр.д. № 20322/2016 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от него искове против Министерство на вътрешните работи, за сумата от 5598,59 лева – неизплатена част от допълнително възнаграждение за труд през дните на официални празници – 22.09.2014 г., 01.11.2014 г., 24.12.2014 г., 26.12.2014 г. и 01.01.2015 г., ведно със законната лихва от 13.04.2013 г. до изплащане на сумата, както и 741,65 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.10.2014 г. до 12.04.2016 г.
Касационната жалба съдържа доводи за необоснованост и очевидна неправилност на въззивното решение, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1. „Може ли ответникът като работодател, респ. съдът, да се позовава на такива недостатъци на процесната заповед, които е можело да бъдат отстранени от самия работодател, както и налице ли е неяснота в т.4 от заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 ЗМВР, която да налага тълкуване от съда? 2. ”1 ноември официален празник ли е по смисъла на чл.179, ал.1 и ал.2 ЗМВР”?
От Министерство на вътрешните работи не е постъпило становище.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищецът като служител на МВР е полагал труд на официални празници, което работодателят не оспорва, но твърди, че му е изплатил допълнително възнаграждение съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. Според мотивите на съда, издадената заповед подлежи на тълкуване по отношение начина на изчисляване на дължимото възнаграждение и в случая се изчислява почасово, т.е. трудовото възнаграждение на служителя за един час се удвоява. Отделно въззивната инстанция възприема изводите на първата инстанция, че 1 ноември е официален празник съгласно чл.154, ал.1 КТ, но е присъствен ден за служителите на МВР, поради което не се дължи допълнително възнаграждение за изпълнение на служебните задължения, а предявените искове са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, засягаща търсената от касатора защита, доколкото в мотивите на решението се съдържа преценката на съда за установените по делото правнорелевантни факти и приложението на закона към тях. Липсва нарушение на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд във връзка с прилагане на съдопроизводствените правила, и не е налице явна необоснованост в мотивите поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушение на императивни правни норми.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Първият въпрос не обуславя изхода на делото, доколкото изводите на съда са, че посочените текстове в т.2 и 4 на заповедта са в противоречие по отношение начина на изчисляване на обезщетението на служителя и отчитането на работното време съгласно т.5 и другите разпоредби, въз основа на които е издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., което налага тълкуването им съгласно чл.46 ЗНА. В тази връзка, въззивният съд не се позовава на недостатъци в заповедта, с която министърът на вътрешните работи определя размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, а приема, че тълкуването следва да е в смисъла, който най-много отговаря на другите разпоредби /чл.179, ал.2 от З., вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 8121з-791/11.08.2014 г./ и целта на тълкувания акт, т.е. процесната заповед е валидно издадена, но смислово неиздържана, което налага изясняването й по тълкувателен път. Мотивите на съда не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, с оглед на което поставеният въпрос е неотносим към решаващия извод, че работното време на служителите, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, а възнаграждението на служителя за един час следва да се удвои. Представеното съдебно решение на ВКС в изложението на касатора е неотносимо към случая и не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, а формулираният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Отговорът на втория повдигнат въпрос – 1 ноември официален празник ли е по смисъла на чл.179, ал.1 и ал.2 ЗМВР, следва от ясната формулировка на текстовете в чл.55 ЗДСл и чл.154, ал.1 КТ, чиито буквален прочит не допуска колебания при изясняване на съдържанието – „1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения”, т.е. денят е официален празник, но неработен ден само за заетите в сферата на образованието.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като повдигнатите въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като първият не покрива изискванията за правен въпрос, отговорът на втория се дава изрично в материалния закон, а съображенията за неправилно му тълкуване представляват доводи за неправилност, които не могат да се обсъждат от касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2126 от 03.04.2018 г. по гр.д. № 9994/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.