О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. София, 23.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 46/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Иванов Т. и Росица Димитрова Т. – двамата от [населено място], и С. Ю. Т. и М. М. Т. – двамата от [населено място], срещу определение № 729 от 02.11.2015 г., постановено по ч. т. д. № 653/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 399 от 11.08.2015 г. по гр. д. № 358/2015 г. на Шуменски окръжен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от частните жалбоподатели против [фирма] искове.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за наличие на предвиденото в чл.126, ал.1 ГПК основание за прекратяване на делото и за липса на активна процесуалноправна легитимация за ищците С. Т. и М. Т. за предявяване на иска.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В изложението се твърди, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС в определение № 357/24.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3981/2013 г. на І г. о. и определение № 35/13.01.2010 г. по ч. гр. д. № 680/2009 г. на ІV г. о. по следния правен въпрос : „В кои случаи е налице обективен и субективен идентитет с оглед приложението на нормата на чл.126 от ГПК”.
Ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба по съображения в писмен отговор от 29.12.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Шуменски окръжен съд, с което на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратено производството по гр. д. № 358/2015 г. в частта относно предявения от Ю. Иванов Т. и Росица Димитрова Т. против [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумите 44 605.32 лв. – главница по договор за банков кредит от 19.03.2009 г., 615.95 лв. – непогасена договорна лихва по кредита, 264.73 лв. – непогасена санкционираща лихва, законна лихва и разноски, Варненски апелативен съд е приел, че производството по отрицателния установителен иск е процесуално недопустимо съгласно чл.126, ал.1 ГПК, предвид по-рано образуваното и висящо пред Шуменски окръжен съд т. д. № 195/2015 г., имащо за предмет спор между същите страни за съществуване на същото парично вземане. Въззивният съд е преценил, че е налице пълно тъждество в съдържанието на спорното материално право, предмет на двете дела, доколкото в производството по т. д. № 195/2015 г. е предявен положителен установителен иск от [фирма] против Ю. Т. и Росица Т. за съществуване на вземането за главница и лихви по договора за кредит в размера, посочен в издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и в исковата молба по т. д. № 358/2015 г., а в производството по заведеното по-късно т. д. № 358/2015 г. е предявен отрицателен установителен иск от длъжниците Росица Т. и Ю. Т. против [фирма], с който се отрича съществуването на вземането за главница и лихви в същия размер с позоваване на същите правнорелевантни факти. Като е съобразил посочените обстоятелства и се е позовал на задължителната практика по чл.290 ГПК в решение № 46/08.04.2013 г. по т. д. № 96/2012 г. на ВКС, Варненски апелативен съд е направил решаващия извод, че пълното тъждество между предмета, страните и вида на търсената защита по двете дела предпоставя прекратяване на по-късно образуваното т. д. № 358/2015 г. на основание чл.126, ал.1 ГПК, без значение, че по двете дела страните участват в различно процесуално качество.
Въззивният съд е потвърдил определението на Шуменски окръжен съд и в частта, с която е прекратено производството по предявения от С. Т. и М. Т. против [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по договора за банков кредит от 19.03.2009 г., след като е приел, че тези ищци не са страни в спорното материално правоотношение и нямат качеството на надлежни страни, легитимирани да водят иск по чл.439, ал.1 ГПК за несъществуване на вземането. Недопустимостта на иска е мотивирана допълнително и с отсъствието на обоснован от ищците правен интерес да водят в качеството си на трети за кредитното правоотношение лица отрицателен установителен иск срещу [фирма].
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели не са посочили правен въпрос, чието разрешаване е обусловило потвърждаването на първоинстанционното определение в частта за прекратяване на производството по предявения от С. Т. и М. Т. против [фирма] отрицателен установителен иск. Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол в посочената част – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният в изложението въпрос – в кои случаи е налице обективен и субективен идентитет с оглед приложението на нормата на чл.126 ГПК, се отнася до извода на въззивния съд за недопустимост на производството по делото в частта относно предявения от Ю. Т. и Росица Т. против [фирма] отрицателен установителен иск поради наличие на по-рано образувано дело между същите страни и със същия спорен предмет. Зададен по този начин, въпросът не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. В кои случаи е налице обективен и субективен идентитет като предпоставка за прекратяване на делото на основание чл.126, ал.1 ГПК, е посочено в самата разпоредба на чл.126, ал.1 ГПК. Съгласно чл.126, ал.1 ГПК, съдът прекратява служебно заведеното пред него дело, когато в същия или друг съд е висящо по-рано образувано дело между същите страни, на същото основание и за същото искане. Обективният идентитет предполага пълно тъждество между спорното право, предмет на двете дела, включително по отношение на правопораждащите го факти и основанието, на което се претендира или отрича, и между вида на търсената по всяко от делата съдебна защита. Субективният идентитет изисква съвпадение между страните по двете дела, като различното процесуално качество, в което страните участват в делата, не изключва приложението на чл.126, ал.1 ГПК, ако делата имат идентичен спорен предмет. Наличието на обективен и субективен идентитет се преценява във всеки конкретен случаи в зависимост от предмета на делото, очертан с основанието и петитума на исковата молба, и личността на участващите в спора страни. В конкретния случай въззивният съд е извършил такава преценка и е приложил разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК, след като е направил извод, че искането, основанието и страните по висящото пред него дело са идентични с тези на по-рано заведеното и висящо пред друг съд дело. Дали действително е налице тъждество между двете дела като предпоставка за прекратяване на по-късно заведеното дело е въпрос, насочен към проверка на правилността на въззивното определение, каквато Върховният касационен съд не осъществява в стадия за допускане на касационно обжалване. Поради значението му за правилността на определението поставеният в изложението въпрос не може да бъде подведен под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Не е налице и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на която са се позовали частните жалбоподатели. С определение № 357/24.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3981/2013 г. състав на ВКС, ІV г. о., се е произнесъл по реда на чл.274, ал.3 ГПК, че за да се приложи нормата на чл.126, ал.1 ГПК, следва да е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете висящи производства; Субективен идентитет е налице, когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо са едни и същи лица – страните в производството или техните универсални или частни правоприемници, обективен – когато искането по двете дела е идентично и е предявено на едно и също основание, като посочените факти, от които произтича претенцията, са идентични и искането е на същото правно основание. Аналогично е произнасянето и в определение № 35/13.01.2010 г. по ч. гр. д. № 680/2009 г. на ВКС, І г. о., в което е изразено становище, че пълен обективен и субективен идентитет между делата е налице, когато между същите страни е предявен повторно иск за същото материално субективно право; Проверката за тъждество между делата включва преценка на белезите, които индивидуализират спорното материално право – правопораждащите факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, от които то произтича, и се извършва въз основа на посочените от ищеца основание и петитум на иска. Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие със задължителната практика в цитираните определения, тъй като прекратяването на делото на основание чл.126, ал.1 ГПК е резултат от преценката на съда за наличие на пълен обективен и субективен идентитет между по-рано и по-късно заведеното дело, извършена при съпоставяне на спорното материално право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковите молби, и страните по делата. След като определението е съобразено със задължителната практика на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не може да намери приложение, а евентуалните грешки на съда при подвеждане на фактите по делото под нормата на чл.126, ал.1 ГПК не могат да обосноват допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 653/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответника и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 729 от 02.11.2015 г., постановено по ч. т. д. № 653/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :