О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 23.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 570/ 2017 год.
Производството е образувано по частна касационна жалба на Х. М. Б. – от [населено място] и по частна жалба на [фирма] – [населено място] (двете съдържащи се в един акт) срещу Определение №281 от 23.12.2016 г. по ч.гр.д.№677/2012 г. на АС-Велико Търново, с което е потвърдено Определение № 851 от 31.10.2016 г.по т.д. № 110/2016 г. на ОС-Плевен в частта, с която е оставено без уважение възражението на Х. М. Б. – от [населено място] по чл. 119 ал. 3 ГПК за неподсъдност пред ОС-Плевен на спора по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ и искането за изпращането му за разглеждане на ОС-Смолян и в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №851 от 31.10.2016 г. по т.д.№110/2016 г. на ОС-Плевен относно подсъдността. В жалбата се излага, че исковата молба е следвало да бъде подадена по седалището и адреса на управление на един от двамата ответници по иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ: за [фирма] седалището е в [населено място] и производството по несъстоятелност следва да се води в СГС; постоянният адрес на Х. М. Б. е в [населено място], затова в ОС – [населено място] не е следвало да се образува производство и същото следва да се прекрати и по отношение Х. М. Б. – от [населено място], да се изпрати по подсъдност в ОС – Смолян.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, включваща частна касационна жалба на Х. М. Б. и частна жалба на [фирма] – [населено място] и като провери данните по делото, приема следното:
За [фирма] – [населено място], е постановено Решение №63 от 18.05.2016 г. по т.д.№204/2015 г. на ОС-Плевен, с което е обявена неплатежоспособността му и е открито производство по несъстоятелност.
Синдикът на [фирма](н) – [населено място] е предявил иск с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] и Х. М. Б. – от [населено място], по който е образувано т.д.№110/2016 г. на ОС-Плевен. Възражението на Х. М. Б. за неподсъдност на иска пред ОС – Плевен и искането за изпращане за разглеждане в СГС, където е трябвало да се води производството по несъстоятелност на [фирма], не е уважено с Определение № 851/31.10.2016 г. по т.д. №110/ 2016 г. на ОС – Плевен.
Срещу това определение е подадена частна жалба: от Х. М. Б. – от [населено място], както и от [фирма] – [населено място]. С Определение №281 от 23.12.2016 г. по ч.гр.д. №677/2012 г. на АС – Велико Търново е потвърдено Определение № 851 от 31.10.2016 г.по т.д. № 110/2016 г. на ОС – Плевен в частта, с която е оставено без уважение възражението на Х. М. Б. за неподсъдност пред ОС-Плевен на иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ и искането за изпращането на делото за разглеждане в съда по седалището на някой от ответниците: в СГС или в [населено място], по съображения, че съгласно чл. 649 ал. 3 (изм.) ТЗ, отменителните искове, включително този по чл. 647 ТЗ, се предявяват пред съда по несъстоятелността – законодателят е определил родовата и местната подсъдност на тези искове и е предвидил специална компетентност на съда по несъстоятелността да ги разгледа – това е ОС по седалището на търговеца към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Заключил е, че това е ОС-Плевен, постановил Решение №63 от 18.05.2016 г. по т.д.№ 204/ 2015 г. на ОС – Плевен, с което е открито производство по несъстоятелност – надлежният съд за разглеждане на иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ. Частната жалба на [фирма] – [населено място] въззивният съд е оставил без разглеждане, по съображения, че такава страна в производството по иска по чл. 647ал.1 т.6 ТЗ няма – частният жалбоподател няма правен интерес да обжалва определението по подсъдността.
По частната касационна жалба на Х. М. Б. – от [населено място]: съгласно т. 9 б. ”в” от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване производството поради неподведомственост или неподсъдност на спора, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК – в тази част постановките на т.5 от ТР №1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГК са актуални и при действието на ГПК (нов). Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК. Съгласно Опр.№490/ 16.07.2014 г. по ч.т.д.№1994/ 2014 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции, на касационно обжалване подлежат само определенията по подсъдността, които имат преграждащ характер, защото препятстват развитието на производството пред сезирания съд.
Тъй като обжалваното определение в частта, с която не е уважено възражението на Х. М. Б. – от [населено място] за неподсъдност на иска по чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ пред ОС-Плевен и искането на изпращането му за разглеждане в СГС, няма такъв характер, тъй като с него въззивният съд е отказал да изпрати делото за разглеждане на друг съд, различен от сезирания – не е налице хипотезата по чл. 273 ал. 3 т.1 ГПК, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Отделен е въпросът, че жалбоподателят не е представил изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което да постави правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, нито е извел основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, по който да поддържа касационно обжалване.
По частната жалба на [фирма] – [населено място]: същата е неоснователна.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №851 от 31.10.2016 г. по т.д.№110/2016 г. на ОС – Плевен в частта относно подсъдността, е правилно – [фирма] – [населено място] не е страна в производството, образувано по иск с правно основание чл. 647 ал. 1 т.6 ТЗ, предявен от синдика на [фирма](н) – [населено място] срещу „Мир-П.”(н) Е. – както и да се реши въпросът за подсъдността на този иск, това не касае [фирма] – [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Х. М. Б. – от [населено място] срещу Определение №281 от 23.12.2016 г. по ч.гр.д.№677/2012 г. на АС – Велико Търново, в частта, с която не е уважено възражение за неподсъдност на спора пред сезирания съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №281 от 23.12.2016 г. по ч.гр. д. № 677/2012 г. на АС – Велико Търново в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 851 от 31.10.2016 г.по т.д. № 110/2016 г. на ОС – Плевен относно възражението на Х. М. Б. – от [населено място] за неподсъдност на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: