4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място], 25.03. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 43 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, ІІІ-Г с-в, № 1614/22.11.2010 г. по ч.гр.д. № 13156/2010 г., с което е потвърдено определението от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1908/2009 г. на Софийски районен съд, 34 с-в, с което е върната частната жалба на М. Н. Б. от [населено място], срещу определение от 17.03.2009 г. за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като просрочена.
Недоволна от определението на СГС е жалбоподателката М. Н. Б., представлявана от адв. В. Т. от АК-С., която го обжалва в срок и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и същото бъде отменено като незаконосъобразно като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, значими за изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. П. въпроси са свързани с нерегламентирана подмяна на обратни искове между делата в нарушение на официалната процедура и извършване на извънслужебни проверки по тях.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на касаторката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на районния съд за връщане на частната жалба на Б. от 04.10.2010 г. като просрочена срещу определението на СРС от 17.03.2009 г., е прието, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, с определение от 17.03.2009 г. по гр.д. № 1908/2009 г. СРС е спрял производството по делото, което определение е връчено редовно на Б. на 31.03.2009 г. при условията на чл. 46, ал. 1 ГПК, едноседмичният срок за обжалването му е изтекъл на 07.04.2009 г., а частната жалба срещу него е подадена на 04.10.2010 г. и като просрочена правилно е върната на частната жалбоподателка.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с въззивното определение съдът да се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, значими за изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая формулираните процесуалноправни въпроси, свързани с нерегламентирана подмяна на обратни искове между делата в нарушение на официалната процедура и извършване на извънслужебни проверки по тях от съда, се явяват неотносими по спора, касаещ редовността на частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая производството по гр.д. № 1908/2009 г. по описа на СРС, 34 с-в, е образувано по искова молба на М. Н. Б. от [населено място] срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за сумата от 25 000 лв., частичен иск от 112 656 лв. С определение от 17.03.2009 г. производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване производството по гр.д. № 20480/2008 г. на СРС, 38 с-в, чийто спор по чл. 108 ЗС съдът е счел, че е преюдициален на процесния. Съобщение с препис от определението е връчен на Б., чрез нейната майка Р. В., при условията на чл. 46, ал. 1 ГПК, на 31.03.2009 г., като срокът за обжалването му е изтекъл на 07.04.2009 г., а частната жалба срещу него е подадена едва на 04.10.2010 г., повече от една година след изтичането му. В тази насока правилен е изводът на въззивния съд, че повторно изпратеното съобщение за същото определение от 25.08.2010 г., връчено лично на касаторката, но с порок – без оформена дата на връчването, не дава нов едноседмичен срок за подаване на частна жалба, поради което се явява неотносимо.
В заключение, съдът намира, че не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешени от въззивния съд процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Както се посочи по-горе, поставените процесуалноправни въпроси не са обусловили изхода на делото, поради което не е налице главното основание за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и са неотносими за конкретния случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Софийски градски съд, ІІІ-Г с-в, № 1614/22.11.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 13156/2010 г. по частна касационна жалба с вх. № 86405/01.12.2010 г. на М. Н. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :