О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. С., 26.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Маргарита Соколова гр. дело № 204 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото са постъпили молба вх. № 7057 от 03.08.2010 г. от С. С. У. и молба вх. № 7058 от 03.08.2010 г. от О. Н. Д. за допълване на постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, във връзка с направените от тях, в качеството им на ответници по касационната жалба, разноски.
В отговор на подадените молби касаторът Т. С. поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на извършената работа и твърди, че следва да се присъди значително по-нисък размер, като се съобрази има ли действително плащане на хонорар.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Следва да се докаже, че претендираните разноски са действително сторени. Видно от приложените към отговорите на касационната жалба договор за правна защита и съдействие серия А № 0843891 и договор за правна защита и съдействие серия А № 0841966 по същите са договорени и заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 2000 лева за адв. М. Д. в качеството и на процесуален представител на С. У. и 2000 лева за адв. Д. С. – пълномощник на О. Д..
Във връзка с подадените молби за присъждане на разноски са постъпили становища от адв. С. и адв. Д., в които същите заявяват, че посочените от молителите суми не са изплатени. Настоящият състав счита, че така направените от процесуалните представители на ответниците по касационната жалба едностранни изявления не са достатъчно основание за опровергаване съдържанието на приложените договори за правна защита и съдействие, в които е налице изрично отбелязване относно обстоятелството на внасяне в брой на договорените възнаграждения.
Твърденията на касатора за прекомерност са основателни. Ето защо на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лева за С. У. и в размер на 450 лева за О. Д..
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Т. Д. С. да заплати на С. С. У. сумата от 450 лева и на О. Н. Д. сумата от 450 лева, представляващи направените от тях разноски в касационното проиводство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: