О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място], 27.09.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3627 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. К. Б. против определение № 72 от 20.04.2017г. постановено по гр.д. № 1353/2017г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение, а именно решение от 15.07.2008г. по гр.д. № 13 168/2007г. на Софийски районен съд.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение. Намира го за неправилно. Счита, че фактите и обстоятелствата са разгледани повърхностно. Изтъква, че делото, в резултат на което е издадено атакуваното решение, е водено зад гърба му, без негово знание и участие.
Ответниците по частната жалба А. И. Д., П. И. Д., И. П. Д. и П. Г. Д. вземат становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
К. К. Б. е сезирал Върховния касационен съд с молба за отмяна на влязло в сила решение, с което е уважен установителен иск за собственост на една стая на първия етаж в двуетажна жилищна сграда в [населено място], на [улица]. Молителят твърди, че от 2000г. владее необезпокоявано този имот, но не е бил страна по делото и не е знаел за него до момента на предприемане на действия по принудително изпълнение. Позовава се на основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК тъй като е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно че той владее имота, с което е прекъснал теклата в полза на ищеца А. Д. давност. На второ място визира разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като е бил лишен от възможността да участва в делото. Позовава се и на разпоредбата на чл. 304 ГПК, понеже е следвало да бъде конституиран като главна страна – необходим другар в процеса и счита, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението.
С обжалваното определение предходният състав на Второ гражданско отделение е намерил молбата за процесуално недопустима. Установил е, че с атакуваното решение е уважен иск на А. И. Д. против И. П. Д. и П. Г. Д. за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на стая във вътрешна двуетажна жилищна сграда откъм северната страна на [улица], на първи етаж, със застроена площ от 15,96 кв.м. Молителят К. Б. не е участвал в производството, нито има качеството на необходим другар, така че влязлото в сила решение не го обвързва. С оглед на това и предвид разпоредбите на чл. 303 и 304 ГПК, според които извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения може да бъде инициирано от заинтересована страна, участник в спора или от трето лице, спрямо което решението има сила, то молителят не е легитимиран да претендира отмяна на влязлото в сила решение.
Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Несъмнено е от обстоятелствата по делото, че молителят не е участник в спорното правоотношение, предмет на това дело и постановеното решение не разпростира действието си по отношение на него, нито уврежда правата му. Затова той не е процесуално легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение. Защитата на претендираните от него права върху спорния имот може да бъде осъществена по друг ред. Както самия молител сочи в допълнителната си молба от 20.07.2017г. срещу него вече е заведено дело от А. Д.. Именно в рамките на това производство той може да защити претендираните свои права. А допустимостта на това ново исково производство е аргумент за недопустимост на молбата за отмяна – ако молителят бе обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, то нов иск срещу него би бил недопустим.
В заключение следва да се посочи, че предходният състав на Второ гражданско отделение е извършил преценката за допустимост на молбата в съответствие с разрешението в т.10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника А. И. Д. следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Другите ответници не са направили разноски и не претендират такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 20.04.2017г. постановено по гр.д. № 1353/2017г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от К. К. Б. молба за отмяна на влязло в сила решение.
ОСЪЖДА К. К. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица] да заплати на А. И. Д. от [населено място], [улица], сумата 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: