3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София, 03.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 61/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на Д. В. И. – от [населено място] срещу Определение № 481 от 30.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 616/ 2010 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 682 от 15.ХІ.2010 г. по т.д. № 167/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отказано Д. В. И. – от[населено място] да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски за производството по предявения иск, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че по релевантния за делото въпрос: какво трябва да бъде съотношението между дължимите държавна такса и разноски и възможността ищецът да ги плати, за да бъде освободен от внасянето им, и как следва да се тълкува чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК, има противоречива съдебна практика -[населено място]. №377/1.VІІІ.2007 г. по гр.д. №1097/2007 г. на ВКС ищецът е освободен от държавна такса, в който смисъл са и Опр. № 395/19.VІ.2009 г. по ч.т.д.№ 420/ 2009 г. на ВКС,Опр.№31/6.ІІ.2008 г. по ч.гр.д.№67/2008 г. на ВТАС,Опр.№2035 /17.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 1809/2010 г. на С.. Жалбоподателят сочи, че по въпроса: как следва да се тълкува чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК и кои са “други констатирани обстоятелства”, липсва трайна съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Като излага какво е материалното му състояние, прави оплакване, че неправилно съдът не е съобразил, че не може да извлича доходи от притежаваните имоти, че неправилно е определил предмета на спора като търговски, че не е преценил, съгласно Р.№3/8.VІІ.2008 г. на КС по к.д.№ 3/2008 г. възможно ли е ищецът при конкретна преценка на съда, да понесе разходите за делото, като съобрази и правото, предмет на спора, жалбоподателят счита, че е неправилен изводът досежно възможността да получи дивиденти от участие в търговски дружества. Сочи, че това не е възможно до вземане на съответно решение, каквото решение не може да има до приключване на споровете. Иска съдът да определи разходноориентирана и икономически обоснована държавна такса, каквато не е определената такса 54 000 лв., поддържа, че с тази държавна такса се ограничава правото му на достъп до правосъдие и поддържа алтернативно искане съдът съответно да намали държавната такса съобразно трайноустановената практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е отказано ищецът да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, разрешени по делото, се свеждат до въпроса: по какви критерии съдът преценява основателно ли е искането за освобождаване на ищеца от внасяне на такси и разноски по чл. 83 ал. 2 ГПК, който въпрос е важен за делото, тъй като от него зависи разглеждането на предявения иск. Останалите изложени от жалбоподателя въпроси не са въпроси, важни за изхода на делото, а съдържат твърдения за неправилност на преценката на съда по чл. 83 ал. 2 ГПК.
По изложения релевантен процесуалноправен въпрос има съдебна практика, посочена и от жалбоподателя, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Както е приел ВКС в Опр.№511/6.VІІ.2010 г. по ч.т.д. №535/2010 г., Опр.№ 379/13.VІІ. 2009 г. по ч.гр.д. № 381/2009 г., Опр.№ 67/12.ІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 474/2009 г., Опр.№548/23.Х.2009 г. по ч.т.д.545/2009 г., Опр. №567/ 29.Х.2009 г. по ч.гр.д.№547/ 2009 г., Опр.№ 383/24.VІ.2010 г. по ч.гр. д. №375/2010 г., при произнасяне по искането за освобождаване от такси и разноски на лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, съдът се ръководи от критериите, посочени в чл. 83 ал. 2 т. 1 – т. 7 ГПК, при съблюдаване на която съдебна практика въззивният съд се е произнесъл с обжалваното определение. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като дори и да е била налице противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не доказва с посочените определения, защото преценката, въз основа на които съдът определя дали да уважи искане за освобождаване от такси и разноски, е обусловена от представените по конкретното дело доказателства, подкрепящи искането, а и понастоящем е налице установена съдебна практика по приложение на чл. 83 ал. 2 ГПК.
Създадената съдебна практика, включително и за съдържанието на законоустановеното понятие ”други констатирани обстоятелства” по чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК – Опр.№567/ 29.Х.2009 г. по ч.гр.д.№ 547/ 2009 г. на ВКС, постановено по чл.274 ал. 3 т. 2 ГПК – изключва възможността да се уважи искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, с нея изрично и лимитивно се изброяват доказателствата, на които се основава искане за освобождаване от такси и разноски. Не се касае до въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 481 от 30.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 616/ 2010 г. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: