О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място], 03.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2843/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. М. против решение №1945/23.07.2018г. по в.гр.д.№502/18г. на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение №7025/23.10.17г. по гр.д.№16487/15г. на Софийски градски съд в частта,с която предявеният от касатора против „ЗАДАрмеец”АД пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата от 13 000 лв. /над 1500 лв. до 15 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,възникнало на 27.11.2014 г. по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната му част,поради постановяването му в противоречие с материалния закон / чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД/ . Претендира се отмяна и присъждане на още 13 500 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва и направените в производството пред ВКС разноски.
Ответникът „ЗАД Армеец“АД не се ангажира със становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел за установено въз основа на свидетелски показания,че на 27.11.2014г. на паркинг на НАП е възникнало пререкание между ищеца и водача на паркиран неправилно л.а. „Хюндай – Соната“; в един момент ищецът застанал пред автомобила, вследствие на потеглянето на който било възпроизведено съприкосновение; при последното ищецът получил контузия на лявото коляно, изразяваща се в изкълчване,навяхване и разтягане на елементи на колянната става; последвалото лечение се изразявало в поставянето на гипсова имобилизация /лонгета/ на коляното с препоръка за сваляне след 15-20 дни. Въз основа на тези данни съдът е намерил за доказано основанието на иска,приемайки,че е налице противоправно поведение на водача на автомобила с предприетото от него потегляне въпреки наличието на застанал пред него човек; неимуществени вреди, причинени на ищеца непосредствено от поведението на водача и наличие на застрахователен договор между последния и ответното дружество,покриващ гражданската му отговорност за тези вреди. При наличие на оскъдна медицинска документация, съобразявайки единствено показанията на съпругата , ценени при условие за нейната евентуална заинтересованост, съдът е намерил причинената на ищеца вреда за сравнително лека /контузия,без късане на връзки и без последвала операция и усложнения/ и търпяна в сравнително кратък период /около 1 месец и последвало възстановяване от около 2 месеца/. С оглед на това е определил като справедливо по критериите на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 3000 лв. Същевременно поведението на ищеца – заставане пред автомобил със запален двигател с очевидно намерение за потегляне, предизвикано от агресивните реакции на ищеца – ритане по колата, както и неотдръпването му при потеглянето, съдът е счел като принос за причиняването на вредата,който е определен наполовина. С това претенцията е приета за доказана в размер на 1500 лв.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1ГПК касаторът е изложил в синтезиран вид оплакванията си от касационната жалба, твърдейки,че при произнасянето си с определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е съобразил указанията , дадени в ППВС №4/1968г., а приемайки, че ищецът е допринесъл наполовина за настъпването на вредоносния резултат, се е отклонил от практиката на ВКС, сочейки /но непредставяйки/ решение №45/15.04.2009г. , постановено по гр.д.№525/2018г. по описа на ВКС първо т.о./?/. Наведено е и твърдение за противоречие на решението на Софийски апелативен съд с решение №32/19.02.2016г. по гр.д.№3335/2015г. на трето г.о. на ВКС, в което за идентична травма,като тази на ищеца, е определено обезщетение в размер на 8000 лв.
Настоящият състав намира за необосновани от касатора предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска при наличието на обща и допълнителна предпоставки – формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
В приложеното изложение на основанията по чл.280 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение съставът на ВКС няма нито задължението,нито правото /с оглед спазване принципа за равнопоставеност на страните/ да извлича правния въпрос от съдържанието на изложението или на самата касационна жалба, а липсата на формулиран от страната правен въпрос е достатъчно основание да бъде отказан достъпа до касационен контрол,без да се извършва преценка налице ли е сочената допълнена предпоставка в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
С оглед горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1945/23.07.2018г. по в.гр.д.№502/18г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.