Определение №160 от 30.3.2017 по ч.пр. дело №1101/1101 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160

София, 30. март 2017 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр. д. № 1101 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 632/28.12.2016 на Бургаския апелативен съд по ч.гр. д. № 532/2016, с което е потвърдено определение № 397/02.11.2016 на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 315/2016, с което е уважен отвод за местна подсъдност.
Недоволен от определението е касаторът С. П. И., представляван от адв. Ж. Т. – А. от Я., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за приложимостта на подсъдността по чл. 113 ГПК, когато искът е деликтен и потребителската сделка е нищожна, и по-специално, когато с иска е предявен спор за обезщетение за вреди от прехвърлянето на вземане на доставчик на стока или услуга от потребител по сделка, която е обявена за нищожна, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от юрк. С. Т. я оспорва, като счита, че цитираната съдебна практика е преодоляна с поредица определения, в т.ч. Определение № 175/07.02.2011 по т.д. № 918/2010, ВКС, II ТО, съгласно които изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 ДР З. и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение на неимуществените вреди от прехвърлянето на вземане по договор за потребителски кредит, чиято нищожност е прогласена с влязло в сила съдебно решение. Потребител е не само застрахованият по застраховка гражданска отговорност, но също и третото ползващо се лице, третото увредено лице, както и други лица, за които са възникнали права по застрахователния договор, но това разширено разбиране на качеството потребител е неприложимо в случая, тъй като предявеният иск е деликтен срещу работодателя на претендирания причинител на вредата. Той няма качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З. нито търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по договор по З. действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност не губят качеството си потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание, когато претендират недействителност или последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон. Потребителят има това качество и когато претенидра права на деликтно основание по отношение на лице което не е страна по потребителската сделка (производителя на увредилата здравето му стока). По отношение на доставчика на стока или услуга това качество може да придобие и трето лице, за което възникват права по сключената потребителска сделка (третото ползващо се и третото увредено лице по застрахователния договор). Дори при липса на сключен потребителски договор, предлагащият стоки и услуги отговаря за вредите от недобросъвестните си действия при воденето на преговори с потенциален потребител на основание чл. 12 ЗЗД. Още по-малко потребителят би загубил качеството си, когато се позовава или претендира последиците от нищожност (пълна или частична) на сключената потребителска сделка (нищожността на сделката не е равнознчна на липса на сделка, тя е осъществен фактически състав на сделката + опорочаващ факт). Потребителят не губи качеството си и когато доставчикът прехвърли свое вземане по потребителската сделка на трето лице – и тези случаи са обхванати от забраната за възлагане на потребителски спорове на арбитражен съд, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по чл. 4, ал. 3 ЗМТА (Нова – ДВ, бр. 8/2017).
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че единият от предявените искове е за обезщетение на неимуществените вреди от прехвърлянето на вземане по договор за потребителски кредит, чиято нищожност е прогласена с влязло в сила съдебно решение. Също правилно съдът е приел, че този иск е деликтен и поставя въпроса за отговорността на кредитора при прехвърляне на несъществуващо вземане не по отношение на цесионера, а по отношение на длъжника, която отговорност е различна при добросъвестност на цедента-кредитор и в случай на злоупотреба с право.
Неправилно обаче съдът е приел, че ищецът не е потребител и не може да се ползва от изборната подсъдност по чл. 113 ГПК. По делото няма спор, че договорът за кредит Т. е потребителски, нито че неговата нищожност в отношенията между страните е прогласена с влязло в сила съдебно решение. Спорни са отношения във връзка с вредите от порока на договора и от цедирането на вземането на банката по нищожния договор и претендираната нейна отговорност пред изправната страна по нищожния договор и пред длъжника-потребител за неимуществени вреди поради несъществуването на това вземане. Потребителят не губи качеството си при отсъствието на сключен договор нито когато отрича качеството си на страна, обвързана от такъв договор. Той не губи това качество и когато вземане по потребителски договор бъде прехвърлено на трето лице независимо от това дали претендира права срещу цедента (доставчик на стока или услуга), или срещу цесионера (колекторска фирма).
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, а делото – върнато по подсъдност на Ямболския окръжен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 632/28.12.2016 на Бургаския апелативен съд по ч.гр. д. № 532/2016.
ОТМЕНЯ определение № 632/28.12.2016 на Бургаския апелативен съд по ч.гр. д. № 532/2016.
ВРЪЩА делото по подсъдност на Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар