ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София, 30.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т.о. в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 824 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 206 от 18.09.2017г. по т.д.№ 123/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 и т.5 ГПК на решението по в.гр.д.№ 537/2015г. на ОС Ловеч.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че молбата за отмяна не попада в приложното поле на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като искането в нея е съдът да се произнесе „за преустановяващо вземане, произтичащо от договор за правна защита и съдействие, дали е налице изпълняемо право, а именно-разноски от взискателя за един адвокат за процесуално представителство по изпълнителното дело“, както и, че „няма други процесуални способи за взискателя да докаже правото си да търси разноски по делото, освен по реда на чл.303 сл.ГПК“. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като не е обсъден предметът на искането. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази следното: В обжалваното определение е констатирано, че предмет на молбата за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 и т.5 ГПК е решение на окръжен съд, постановено по жалба на длъжника, с който на основание чл.435,ал.2 ГПК е обжалвал Постановление № 854 от 13.10.2015г. на ЧСИ рег.№880, с което е прието вземането на взискателя [фирма] за събиране на разноски по изпълнителното дело за един адвокат. С решението по чл.437,ал.4 ГПК жалбата е уважена и атакуваното постановление е отменено.
Съставът на II т.о., позовавайки се на Тълкувателно решение от 31.07.2017г. по тълк.дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС е приел, че решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител,
не подлежат на отмяна по реда на чл.303 сл.ГПК и по тези съображения е оставил молбата без разглеждане.
Частната жалба и неоснователна.
Съгласно чл.130,ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. В т.З на TP №7/2017г., общото събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС прие, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. С оглед на това, неоснователна е тезата в частната жалба, че решението на Ловешкия окръжен съд, което е постановено в производство по чл.435 сл.ГПК – по обжалване действията на съдията изпълнител, не попада в обхвата на посоченото тълкувателно решение. В конкретния случай, без значение е какъв е предметът на постановлението на съдебния изпълнител, по отношение на което е проведен съдебният контрол. Обстоятелството, че ЧСИ е приел искането за събиране на разноски по изпълнителното дело не обосновава приложимостта на института за отмяната по глава 24 ГПК по отношение на решението на съда, постановено по жалба срещу постановлението, нито пък правото да се иска отмяна произтича от „липса на друг път за защита“. Отмяната не е редовен, а извънинстанционен способ за контрол по отношение на неправилните съдебни актове.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 206 от 18.09.2017г. по т.д.№ 123/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: