2
определение по ч.гр.д.№ 3432 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3432 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. И. К. срещу определение № 2209 от 01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3154 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав, с което по същество е потвърдено разпореждане от 15.05.2019 г. по гр.д. № 4759 от 2016 г. на Софийския градски съд, I-19 състав за връщане на подадената от Х. И. К. и В. Л. К. въззивна жалба срещу решение № 1644 от 07.03.2016 г. по гр.д.№ 4759 от 2016 г. на СГС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли се да бъде отменен.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена от касатора съдебна практика /решение № 98 от 09.05.2019 г. по т.д.№ 71 от 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, решение № 40 от 30.03.2015 г. по гр.д.№ 4679 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 170 от 19.12.2012 г. по т.д.№ 731 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 231 от 15.10.2014 г. по гр.д.№ 4270 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 14 от 20.04.2015 г. по гр.д.№ 5741 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. / по следните въпроси:
1. Редът за връчване съгласно чл.47 ГПК приложим ли е за въззивника по въззивната жалба срещу първоинстанционно решение или след като лицето е получавало предходни съобщения на адреса следва да се приложи разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК ? Налице ли е извършено нарушение на процесуалните правила, ако съдът приложи разпоредбата на чл.47 ГПК за пръв път при изпращане на съобщение за оставяне на въззивната жалба без движение, при положение че преди този процесуален момент ответникът сам е посочил адрес за връчване на съобщения /веднъж в отговора на исковата молба и веднъж във въззивната жалба/ ?
2. Допустимо ли е в хипотезата на чл.47, ал.1 ГПК залепването на уведомлението да се извърши преди да е изминал срок от един месец от първото посещение на призовкаря, когато в съобщението не са посочени данни, че лицето не живее на адреса, без да е индивидуализиран източника на тези данни от призовкаля ?
3. Налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила, ако залепването на уведомлението се извършва преди да е изминал един месец от първото посещение на адреса от призовкаря и разпоредбата на чл.47, ал.1,изр.четвърто ГПК е неприложима в конкретния случай ?
4. Достатъчно ли е в изпълнение на разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.четвърто ГПК призовкарят да посочи, че по сведение на „жена от същия ап.“ лицето не живее на адреса, без да посочи имената на източника на тези данни в съобщението и без да е направил справка от управителя на етажната собственост и от кмета на съответното населено място ? Разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.четвърто ГПК задължава ли връчителят да индивидуализира с три имена и адрес лицето, от чиито сведения връчителят прави извод, че адресатът не живее на адреса ? Следва ли трите имена и адресът на това лице да се посочат от връчителя в разписката към съобщението ? Следва ли връчителят да посочи в разписката часът, в който твърди, че е посетил адреса на ответника ?
5. Изисква ли се, съгласно радпоредбата на чл.47, ал.1 изр.четвърто ГПК, лицето посочено като източник на данни, от които призовкарят е счел, че адресатът не живее на адреса, да удостовери с подписа си, че тази информация изхожда от него ?
6. Надрежно ли е връчено съобщение, ако в разписката към него е посочено, че е връчено „лично“, но не е положен подпис на получателя му и призовкарят не е удостоверил с подписа си, че получателят е отказал да приеме съобщението ?
7. Извършва ли съдът нарушение на процесуалните правила, ако разпореди да се извърши залепване на съобщението по реда на чл.47 ГПК, без да е изминал период от един месец, в който е търсена страната и призовкарят не е посочил в разписката часът на посещението на адреса и имената и адресите на лицата, от чиито сведения приема, че страната е напуснала адреса си ?
Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и че обжалваното определение е очевидно неправилно.
Ответниците по частната жалба К. Д. А. и В. П. А. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК основания за това.
1. В случая не са налице сочените в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд, тъй като касаторът не е посочил правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- такива, които да са от значение за конкретното дело и да са обусловили изводите на съда в обжалвания съдебен акт. Всички посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси /с изключение на шестия въпрос/ касаят приложението на разпоредбата на чл.47 ГПК. В обжалваното определение на Софийския апелативен съд обаче съдът не се е позовал на тази разпоредба, а е приел, че ответниците по делото Х. К. и В. К. /въззивни жалбоподатели/ са били редовно уведомени за разпореждането на първоинстанционния съд от 04.04.2019 г. за оставяне на въззивната жалба без движение и даване срок за внасяне на държавна такса, не по реда на чл.47 ГПК, а лично на 23.04.2019 г. в бюро „Призовки“ на Софийския градски съд.
Шестият поставен въпрос /Надрежно ли е връчено съобщение, ако в разписката към него е посочено, че е връчено „лично“, но не е положен подпис на получателя му и призовкарят не е удостоверил с подписа си, че получателят е отказал да приеме съобщението ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което съобщението е било връчено на касатора Х. К. лично, 23.04.2019 г. в бюро „Призовки“ на СГС, като върху това съобщение е положен както подпис за получател на съобщението, така и подпис за призовкар.
2. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2209 от 01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3154 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.