4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 04.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 206/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение №664 от 03.11.2009 год., постановено по гр.д. № 698/2009 год. на Окръжен съд[населено място] , с което е потвърдено решението на Районен съд[населено място] гр.д. № 1071/2008 год., с което [фирма] [населено място] е осъден да заплати на Х. Х. В. сума в размер на 4 298,51 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2002, 2003, 2004, 2005 и 2006 и 2007 год.- общо в размер на 146 дни, сума в размер на 1 811,98 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.06.2006 год. до 31.12.2006 год., сума в размер на 415, 25 лв. лихва за забава в плащането на главницата от 1811, 98 лв., сума в размер на 8 817,06 лв., неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на управлението на дружеството за периода от 02.04.2007 год. до 29.10.2007 год., сума в размер на и 1078,36 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за същия период и 100 лв. лихва за забава в плащането на неизплатеното възнаграждение по договор за управление. Касаторът е осъден да заплати държавна такса и разноски.
В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи , че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 ГПК. Представени са Р №202/29.05.1997 год. , по гр.д. № 256/1997 год. на ВКС ,ІІІ г.о. , Р. №11/ 05.04.2002 год. на ВКС, ІІІ, г.о., Р. № 34/03.08.2009 г. по гр.д. № 52/2009 год. на РС,[населено място] и Р. №191/25.07.2006 год. на Вт. ОС.
Ответникът по касация Х. Х. В. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
С оглед разпоредбата на чл. 280 ,ал.2 ГПК решението в частта , в която е присъдена лихва за забава в плащането на главниците съответно в размер на 415,25 лв. / за забава в плащането на неизплатено трудово възнаграждение/ и в размер на 100 лв. за забава в плащането неизплатено възнаграждение по договор за управление, не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба срещу тази част от решението е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК:
На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Едва след като е формулиран такъв въпрос следва да се посочи и обоснове наличието на една или няколко от специалните хипотези на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК въвеждащи допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване.
В случая касаторът не е формулирал точно материалноправните и процесуалните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС или са решавани противоречиво от съдилищата / предвид визираните от него допълнителни критерии /основания /за допустимост на касационното обжалване/. Доводите , съдържащи се в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК представляват в голямата си част оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат обсъждани едва в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото такова .
Независимо от това ,следва да се посочи, че основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК изисква противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС / Тълкувателни решения и Постановления на Пленум на ВС, ТРОСГК на ВС, Тълкувателни решения на ОС на ГК и ТК на ВКС, Тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, Тълкувателни решение на ОС на ГК на ВКС и Тълкувателни решения на ОСТК на ВКС/ или решения постановени по реда на чл. 290 ГПК/.Касаторът не е посочил такава задължителна практика .
С оглед правомощието да уточнява и конкретизира визираните от касатора правни въпроси , настоящият състав на ВКС счита, че материалноправните въпроси, на които касаторът се позовава са тези дали съдът не се е произнесъл по нередовна искова молба ,доколкото ищецът не разграничил помесечно възнагражденията които претендира , дали възнагражденията не следва да се присъждат след приспадане на съответните удръжки / тоест нетно/ и дали обезщетението за неизползван отпуск по договор за възлагане на управлението може да се приравнява и присъжда съгласно правилата на КТ.
Произнасянето на съда по нередовна искова молба би обусловило недопустимост на постановеното решение, което с оглед ТР № 1/ 2009 год. съставлява основание за допустимост на касационното обжалване , дори страната да не се позовала на него. В случая исковата молба обаче не е нередовна. Няма пречка да се претендира неизплатеното трудово възнаграждение и възнаграждението по договор за управление глобално за целия исков период предвид обстоятелството , че заплатите в ответното дружество не са били заплащани редовно и вместо това са плащани аванси, което затруднява помесечното определяне на неиздълженото възнаграждение.Същевременно с приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза е посочен размера на неизплатената част от възнаграждението за всеки месец. По отношение на останалите въпроси не се установява решението да е постановено в противоречие с представените решения на ВКС представляващи незадължителна практика. По отношение на решението на РС[населено място] и решението на В. окръжен съд липсва отбелязване същите да са влезли в сила, поради което не представляват съдебна практика в приетия от закона смисъл. Следва да се посочи, че касаторът не е проявил съответната процесуална активност за да изясни дали посочените от вещото лице дължими суми за възнаграждения са били определени като се приспаднал съответните данъчни и др. задължения или не . Няма пречка обаче същите да бъдат удържани при изплащане на присъдените като трудово възнаграждение суми. Що се отнася до присъдените възнаграждения по договор за управление същите подлежат на деклариране по ЗДФЛ след получаването им и съответно облагането им с данък се извършва по този закон.
По изложените съображения, касационно обжалване на възивното решение не следва да се допуска .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „ [фирма],[населено място] срещу решение №664 от 03.11.2009 год., постановено по гр.д. № 698/2009 год. на Окръжен съд[населено място] , с което е потвърдено решението на Районен съд[населено място] по гр.д. №1071/2008 год., в частта в която [фирма] [населено място] е осъден да заплати на Х. Х. В. сума в размер на 415, 25 лв. , представляваща лихва за забава в плащането на неизплатено трудово възнаграждение, както и сума в размер на 100 лв.- лихва за забава в плащането на неизплатеното възнаграждение по договор за управление.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение решение , постановено по гр.д. № 698/2009 год. на Окръжен съд[населено място] , с което е потвърдено решението на Районен съд[населено място], в частта в с която [фирма] [населено място] е осъден да заплати на Х. Х. В. сума в размер на 4 298,51 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2002, 2003, 2004, 2005 и 2006 и 2007 год.- общо в размер на 146 дни, сума в размер на 1 811,98 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.06.2006 год. до 31.12.2006 год. и сума в размер на 8 817,06 лв. неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на управлението на дружеството за периода от 02.04.2007 год. до 29.10.2007 год. и сума в размер на и 1078,36 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за същия период.
Определението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, а в останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: