О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр.София, 06.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1089/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. В. Т. срещу определение на Софийски апелативен съд № 102 от 14.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 4917/ 2014 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд от 08.10.2014 г. по гр.д.№ 6856/ 2014 г. и по този начин е върната подадената от частната жалбоподателка против Н. А. И. – К. искова молба. Връщането е постановено по съображения за неизпълнение на дадените от съда указания да се посочи точен адрес за призоваване на ответницата.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не обсъдил доводите й за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, състоящи се в недостатъчна яснота на дадените й указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Освен това, след като тези указания са й дадени, съдът от първа инстанция пропуснал да я уведоми за издаденото й съдебно удостоверение, без което те не могат да бъдат изпълнени. Не са й надлежно разяснени и последиците от неизпълнение на дадените указания. Поради това счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол е изложила следното: постановеният съдебен акт е в противоречие с част от практиката на българските съдилища; допускането на жалбата до разглеждане е от изключително значение както за уеднаквяване на съдебната практика, така и за развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че на Н. И. е бил изпратен препис от исковата молба и доказателствата на посочения от ищцата адрес, на който ответницата не е била намерена. Първоинстанционният съд дал указания за посочване на точен адрес на ответницата (съобщени на ищцата на 05.08.2014 г.), а на 07.08.2014 г. й е издал съдебно удостоверение, за да се снабди с данни за адресната регистрация на Н. И.. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 12.08.2014 г., без да е искано продължаването му, нито в неговите рамки ищцата е получила издаденото й съдебно удостоверение. Исковата молба е върната на 08.10.2014 г. – значителен период след изтичане на едноседмичния срок за изпълнение на дадените указания, едва след което ищцата е предприела мерки за посочване на адрес на ответницата. Въззивният съд приел, че първата инстанция е дала достатъчно ясни указания на ищцата както за това, в какво се състои нередовността на исковата молба, така и за последиците от неизпълнението им. На същата е връчено съобщение, в което се съдържа предупреждение, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната. Поради това разпореждането, с което това връщане е постановено, въззивният съд счел за законосъобразно.
По отношение на дадените в обжалваното определение разрешения ищцата не е формулирала правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението й по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат твърдения, че постановеният съдебен акт е в противоречие с част от практиката на българските съдилища и че допускането на жалбата до разглеждане е от изключително значение за уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от значение за съдебния акт по конкретното дело и въз основа на който да се прецени има ли основания за допускане на същия до касационен контрол. Касационната инстанция няма право служебно да повдига такъв въпрос, а ако не е повдигнат от жалбоподателя, е длъжна да отхвърли искането за селектиране на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 102 от 14.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 4917/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: