4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място], 06.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3094 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Международна банка за икономическо сътрудничество /МБИС/, със седалище и адрес на управление в Руска Федерация, представлявана от адв. К. Й., срещу определение № 20419 от 04.08.2017г. по ч.гр.д. № 7696/2017г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане № 31402 от 09.02.2017г. по гр.д. № 29404/2016г. на СГС, II ГО, 123 състав за връщане на исковата молба.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че е предявен иск за установяване на факти с правно значение, за които не е предвидено да се установяват по правилата на чл.124 ГПК. Твърди, че е предявен иск за установяване на правото му в качеството на гарантиран вложител, притежаващ влог по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗГВБ , да бъде включен в списъка по чл.7, ал.3 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /загл. изм. ДВ, бр.63 от 2009г./ и да получи подлежащите на изплащане суми по влоговете си в [фирма] – в несъстоятелност в размер на 11 805,41 лева от Фонд за гарантиране на влоговете в банки /ФГВБ/. С оглед на това счита, че е предявен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК. Поддържа, че законодателството не урежда точния начин и условията за предявяване на иска, което означава, че липсва достатъчно ясна и предвидима законова процедура в националното законодателство във връзка с предявяването на иска. Поради това поддържа, че в случая се отказва достъп до съд и се нарушава правото му на справедлив съдебен процес по чл.6 от КЗПЧОС, както и се нарушава чл.1 от Протокол № 1 КЗПЧОС. Излага и съображения за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес от предявения установителен иск и на извода, че искът е следвало да бъде насочен против Фонда за гарантиране на влоговете. В изложението си по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за развитието на правото:
1. Какъв иск и по кой ред може да бъде предявен от лицата по чл.10, ал.2 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /загл. изм. ДВ, бр.63 от 2009г., отм./?
2. Кое лице е пасивно легитимирано като ответник по иска на лицата по чл.10, ал.2 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /загл. изм. ДВ, бр.63 от 2009г. , отм./?
3. Имат ли правен интерес лицата по чл.10, ал.2 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /загл. изм. ДВ, бр.63 от 2009г., отм./ да предявят установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.10, ал.2 от Наредба № 23 вр. чл.23 от ЗГВБ /отм./ вр. § 5 от ЗГВБ /нов/, за да установят правото си да бъдат включени в списъка по чл.7, ал.3 от Наредба № 23 и да получат подлежащите на изплащане суми?
Частният жалбоподател поддържа, че е налице правна разпоредба, която не е пълна, точна и ясна – разпоредбата на чл.10, ал.2 от Наредба № 23.
Ответникът [фирма] /К. АД/ оспорва частната касационна жалба. Излага възражение за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси не са обусловили изводите на съда по предмета на спора и не са включени в петитума на иска. Излага и съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, но срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване със сила на пресъдено нещо спрямо синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/, респ. спрямо [фирма] /в несъстоятелност/, правото на ищеца в качеството му на гарантиран вложител, притежаващ влог по смисъла на §1, т.1 от ДР ЗГВБ /отм./, да бъде включен в списъка по чл.7, ал.3 от Наредба № 23 от 12.02.1999г. за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /отм./ и да получи подлежащите на изплащане суми по влоговете си в [фирма] /в несъстоятелност/ в размер на 11 805,41 лева от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Въззивният съд е споделил напълно мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск, тъй като с него се иска установяване на факти с правно значение, за които не е предвидено в закон да се установяват по правилата на чл.124 ГПК, както и че редът за защита по чл.10, ал.2, изр.2 от Наредба № 23 от 12.02.1999г. за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /отм./ е осъдителен иск срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките, какъвто иск не е предявен от ищеца. Посочил е, че обстоятелството, че редът за защита в посочения случай е предявяване на осъдителен иск, е прието и в определение № 138 от 15.03.2017г. по ч.т.д. № 2607/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.
Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването ? и последиците от прекратяването ?, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването ? към нововъзникнали обстоятелства.
Настоящото производство е образувано по установителен иск, страни по който са търговци, основан на твърдения, че ищецът МБИС има качеството на вложител по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗГВБ /отм./ в ответната банка [фирма] /н/, т.е. на твърдения за наличие на правоотношение между страните, отнасящо се до търговска сделка, каквито съгласно чл.1, ал.1, т.7 ТЗ са банковите сделки. Поради това настоящото дело има характера на търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената му – 11 805,41 лева, решението по делото не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.280, ал.3 /предишна ал.2/ ГПК. В чл.274, ал.4 ГПК е предвидено, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По изложените съображения следва да се приеме, че постановените по делото въззивни съдебни актове, в това число обжалваното въззивно определение, не подлежат на касационно обжалване. Посочената във въззивното определение възможност за обжалването му не обуславя различен извод и не може да породи такова право при несъответствие на тези указания с предвидените в чл.280, ал.3 /предишна ал.2/ ГПК критерии.
Поради това настоящият състав намира, че подадената срещу необжалваемото определение на въззивния съд частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК частният касатор следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Международна банка за икономическо сътрудничество /МБИС/, със седалище и адрес на управление в Руска Федерация, представлявана от адв. К. Й., срещу определение № 20419 от 04.08.2017г. по ч.гр.д. № 7696/2017г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА Международна банка за икономическо сътрудничество, съд. адрес: [населено място], [улица], адв. К. Й. да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 100 лева /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: