1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. София, 09.02. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 6055/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. № 13927 от 27.10.2015 г. от К. Н. П. – Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. В. от АК-С. против въззивно решение № 1975 от 14.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1338/2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, с което като е отменено решение от 08.12.2014 г., постановено по гр.д. № 10387/2013 г. на Софийски градски съд, 1 г.о., е отхвърлен като неоснователен предявеният на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД иск за разваляне на договор прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 163, том III, дело № 506/2013 г. по описа на нотариус И. Н., с район на действие Софийски районен съд. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че за да постанови решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените от касаторката правни въпроси са – 1/ когато длъжникът по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не изпълнява задълженията си по договора, допустима ли е трансформация на задължението за издръжка в парично задължение; 2/ когато длъжникът по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е неизправен/не изпълнява задълженията си по договора/, плащането на парична сума за месечна издръжка освобождава ли длъжника от задължението за гледане и прави ли го неизправна страна; 3/ ако кредиторът не приема или не съдейства за изпълнението, всяко несъдействие ли освобождава длъжника от изпълнение на задължението; 4/ частично или неточно изпълнение на задължението за издръжка и гледане може ли да се счита за незначително неизпълнение с оглед интереса на кредитора или се приравнява на пълно неизпълнение и винаги е основание за разваляне на договора; 5/ достатъчно доказателство ли са отговорите на страната по чл. 176 ГПК и освобождава ли се другата страна от доказателствената тежест относно признатите с отговорите факти, ако не са обявени за ненуждаещи се от доказване. В подкрепа на твърденията си касаторката се позовава и прилага съдебна практика, както следва: решение № 818/07.01.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1371/2009 г.; решение № 363/26.05.2010 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 756/2009 г.; решение № 70/05.07.2011 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 612/2010 г.; решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1313/2009 г.; решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС, I г.о. по гр. д. № 1512/2008 г.; решение № 239/03.07.2014 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1019/2014 г.; решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС, II г.о. по гр. д. № 5761/2007 г.; решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС, II г.о. гр. д. № 947/2002 г.; решение № 70/29.05.2013 г. на ВКС, II г.о. по гр. д. № 579/2012 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК и по стария процесуален ред.
Ответникът по касационната жалба П. И. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. К. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба по същество. Претендира направените за настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационното обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт – иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5 000 лева, поради което се явява допустима. Същата е редовна, като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ищцата прехвърля на ответника свой собствен недвижим имот срещу задължението той да издържа и гледа прехвърлителката до края на живота й, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега, включително и при необходимост да осигури медицински грижи и болничен престой, както и всякакво необходимо медицинско обслужване и лекарства. В конкретния случай съдът е приел, не може да се направи категоричен извод за изпълнение на договора от страна на ответника ежедневно, непрекъснато и в пълен обем за нуждите на ищцата, доколкото те се обхващат от обема на договорните задължения на ответника (снабдяване с необходими продукти, водене и оказване на медицинкска помощ, почистване на жилището, полагане на грижи за гробове на нейни близки), като въпреки липса на изрична клауза в договора за съвместно съжителство, здравословното състояние на ищцата, съобразно медицинската експертиза е задоволително, не предполага придружител и неизпълнението на задълженията на ответника в пълен обем, с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се приеме за незначително, с оглед интереса на ищцата. Прието е за доказано от дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от ищцата, че тя е поискала ответникът да й изплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, около два месеца след сключване на договора, което същият е сторил веднага и продължава да плаща и понастоящем, както и е потвърдила, че изпратената нотариална покана до ответника е свързана с трансформация на задължението за издръжка в парично. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че поетото по договора задължение се изпълнява и не е било необходимо да се предяви нарочен иск за трансформация на задължението на ответника за издръжка и грижи в натура в парично, тъй като трансформация е настъпила по искане на ищцата, като ответникът се е съгласил и с определения от нея размер на месечната издръжка. Изложени са съображения, че задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане като неделимо следва да се изпълнява през цялото време на договора, точно по вид, обем и качество, а отказът на прехвърлителя да приема грижи и издръжка в натура не съставлява виновно неизпълнение от страна на приобретателя.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая по поставените правни въпроси не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Изведените в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК правни въпроси не обосновават предпоставките на посочените като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По първия поставен въпрос, свързан с допустимостта на трансформация на задължението за издръжка в парично задължение, когато длъжникът по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не изпълнява задължението си в натура, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че трансформацията на задължението в парично се предпоставя от неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за издръжка и гледане в натура. Съдебната практика в тази насока е постоянна, трайно установена, в случая съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване с оглед нейната промяна.
В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е формирал изводите си и по материалноправните въпроси – „Когато длъжникът по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е неизправен/не изпълнява задълженията си по договора/, плащането на парична сума за месечна издръжка освобождава ли длъжника от задължението за гледане и прави ли го неизправна страна?“ и „Ако кредиторът не приема или не съдейства за изпълнението, всяко несъдействие ли освобождава длъжника от изпълнение на задължението?“. С обжалваното решение е съобразена практиката на ВКС, с която се приема, че при неоправдано неприемане от кредитора на изпълнението на договора, което му се предлага от длъжника по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично като плаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да определи размера й. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника да ги престира. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане или несъдействие. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато трае съдебното производство за трансформация на задължението за издръжка от натурално в парично. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие на длъжника /в този смисъл по реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 439 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 90/2011 г., III г. о./, която задължителна съдебна практика в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. С. от касаторката решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 1512/2008 г. касае хипотеза с различна фактическа обстановка, поради което не може да бъде отнесено към конкретния случай, а в цитираното решение № 239/03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2014 г., IV г.о. не е налице противоречие с изводите на въззивния съд, доколкото от страна на прехвърлителката е било налице явно нежелание за съдействие, а за приобретателя не е възникнало задължение за съвместно съжителство с прехвърлителката в общо домакинство.
Четвъртият материалноправен въпрос „Частично или неточно изпълнение на задължението за издръжка и гледане може ли да се счита за незначително неизпълнение с оглед интереса на кредитора или се приравнява на пълно неизпълнение и винаги е основание за разваляне на договора?“, не обуславя решаващите изводи на съда, тъй като с обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по-малко от два месеца след сключването на договора ищцата – прехвърлителка с нотариална покана до ответника-приобретател от 20.06.2013 г. във връзка с изпълнение на сключения между тях алеаторен договор с нотариален акт от 16.04.2013 г., е поискала да й се изплаща ежемесечна издръжка от 1 до 4 число на всеки месец в размер на 200 лева и по този начин сама е трансформирала задължението по договора за издръжка и гледане в парично. В тази връзка самата ищца е признала, че е заявила на ответника, че „не желае да влиза в дома й“, както и е потвърдила, че „сама е отишла при нотариус и е пуснала нотариална покана за трансформиране на издръжката в парична“. Не е налице твърдяното противоречие, и доколкото посочените решения като противоречива съдебна практика визират различни хипотези, при които от страна на длъжника е налице такова неизпълнение, при което не е плащана изцяло дължимата издръжка, нито са полагани съответните грижи. По отношение на частичното неизпълнение по договора с решение № 818 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009 г., IV г.о. е прието, че прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението, каквото е и принципното разрешение, дадено в ППВС № 3/73 г. и преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр.
Касационното обжалване не следва да се допуска и по поставения процесуален въпрос – „Достатъчно доказателство ли са отговорите на страната по чл. 176 ГПК и освобождава ли се другата страна от доказателствената тежест относно признатите с отговорите факти, ако не са обявени за ненуждаещи се от доказване?“, с оглед липсата на противоречие с практиката на ВКС и в частност с посоченото решение № 70 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 579/2012 г., II г.о., тъй като съобразно приетото с него признанието на факти се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. В случая освен признанието на факта, въззивният съд в обжалваното решение е изградил изводите си и на база други доказателства – свидетелски показания, както и на приложената като писмено доказателство нотариална покана от 20.06.2013 г. до ответника, саморъчно написана от ищцата.
Въз основа на изложеното, следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 3 000 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1975 от 14.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1338/2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, по касационна жалба вх. № 13927 от 27.10.2015 г. от К. Н. П. – Н. от [населено място].
ОСЪЖДА К. Н. П. – Н. от [населено място] да заплати на П. И. С. от [населено място] направените по делото разноски за настоящото касационно производство в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: