4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр.София, 09.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1316 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П. С. В. от АК – В., срещу определение №64/13.02.2019 г. по гр.д.№474/2019 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение на Висш адвокатски съвет от 30.11.2018 г.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от Закона за адвокатурата (ЗА), предвиждаща обжалваемост на решенията на адвокатския съвет (на съответната колегия) пред Висшия адвокатски съвет по реда на чл.7 ЗА, а от своя страна решението на ВАдвС също подлежи на обжалване пред ВКС. Според жалбоподателя, всяко друго тълкуване засяга правото на достъп до съд и е в несъответствие с установения от Конституцията правов ред. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В писмен отговор Висшият адвокатски съвет, представляван от председателя Р. Н., изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС, ІV г.о. е оставил без разглеждане жалбата на П. С. В. срещу решение на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание от 30.11.2018 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 798, обективирано в протокол № 16/16.10.2018 г. на Адвокатски съвет – В.. Прието е, че Върховният касационен съд не е компетентен да упражни контрол за законосъобразност срещу атакуваното решение на Висшия адвокатски съвет, тъй като такъв контрол е допустим само в изрично предвидените от ЗА случаи, сред които настоящият не попада. Решението на съответния адвокатски съвет за определяне по реда на чл.101, ал.1 ЗА на персоналния състав на избирателната комисия (респ. и изборът на неин председател), не подлежи на самостоятелно обжалване пред съда, защото законът не съдържа такава уредба. Законосъобразността на решението, доколкото е част от изборния процес, би подлежало на проверка в производството по обжалване на проведения избор. Поради това, при липсата на изрична уредба, регламентираща самостоятелна възможност за съдебен контрол на стартирала процедура по подготовката на избори (чл.101 и чл.102 ЗА), то и решението на Висшия адвокатски съвет, взето в хода на такава процедура, не представлява решение по смисъла на чл.7 ЗА и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Определението е законосъобразно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че допустимостта на съдебния контрол следва от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 ЗА. Нормата действително предвижда, че решенията на адвокатските съвети могат да се обжалват пред Висшия адвокатски съвет, т.е. посочен е редът за вътрешен контрол на тези решения. С оглед систематичното й място (Гл.ХІ – „Адвокатска колегия”, Раздел ІІІ – „Адвокатски съвет”), нормата не урежда въпросите за обжалваемостта на постановеното от Висшия адвокатски съвет решение по жалбата. В този смисъл следва да се разбира и тълкува съдържащото се в нея препращане към чл.7 ЗА – то касае реда, по който се обжалва решението на адвокатския съвет на съответната колегия, но няма отношение към въпроса за обжалваемостта на постановеното от Висшия адвокатски съвет решение. Правната уредба е израз на установените в чл.134, ал.1 КРБ и чл. 2, ал. 1 ЗА принципи, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. В съответствие с тези основни начала, правото на достъп до съд може да търпи ограничения, като в правомощията на законодателя е да предвиди кои актове на нейните органи подлежат на обжалване пред съд и кои са изключени от обхвата на съдебния контрол. Трайно установена е практиката на Върховния касационен съд, според която на обжалване пред него подлежат само тези решения на Висшия адвокатски съвет, които ЗА изрично предвижда като обжалваеми – чрез посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или чрез пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал.5 –ал.7 ЗА (в т.см. – опр. № 250/10.01.2017 г., III г.о. по гр.д. № 3301/2016 г.; опр. № 1/05.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г., IV г.о.; опр. № 366/05.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г., IV г.о.; опр. № 22/ 27.01.2015 г. по гр. дело № 6379/2014 г., III г. о., опр. № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г., ІV г. о., опр. № 42/30.01.2019 г. по гр.д. № 341/2019 г., ІІІ г.о., опр. № 52/11.02.2019 г. по гр.д.№ 443/2019 г., ІV г.о., опр. № 70/14.02.2019 г. по гр.д.№ 439/ 2019г., ІІІ г.о. на ВКС и др./. В случая, обжалваното решение не попада в изчерпателно изброените от законодателя в ЗА актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, поради което подадената срещу него жалба не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения, постановеното определение на ВКС, ІV г.о. е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 64/13.02.2019 г., постановено по гр.д. № 474/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.