О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 05.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4392/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „С”ООД гр. П.,Бургаска област против решение №І-155/16.07.2008г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №436/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявава,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно посоченото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба Д. А. Б. от гр. Б.,твърди,че не са налице основанията на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и моли същото да се допуска.
Като съществен въпрос,по който съдът се е произнесъл,касаторът сочи обвързаността на съда при прекратяване на трудовия договор на основание член 325 т.1 от КТ,да се съобрази към датата на произнасянето си по спора по иска за възстановяване на предишната работа на работника или служителя по член 344 т.2 от КТ с факта,че уговореният между страните по трудовия договор срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е изтекъл и следва ли да се уважат исковете по член 344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,касаторът твърди,че този материалноправен въпрос се явява съществен по своето естество за разрешаване на предявения иск по член 344 ал.1 т.2 от КТ,както и за иска по член 344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с член 225 от КТ,като по него липсва както изрична нормативна уредба,така и каквато и да е практика на ВКС.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че не е налице необходимото съвпадащо се волеизявление на работника и работодателя в случая за прекратяване на трудовото правоотношение,като при установената по делото фактическа обстановка не е изпълнен фактическия състав на член 325 т.1 от КТ.,поради което издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразна. Съдът е изложил аргументи,че към момента на това незаконосъобразно прекратяване между страните е било налице валидно трудово правоотношение и за работника е налице правен интерес да бъде възстановен на заеманата длъжност,а също така като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното прекратяване на договора е оставането на работника или служителя без работа,съответно правото да получи обезщетение по член 225 ал.1 от КТ за времето през което е останал без работа.
Към изложението си,касаторът е приложил две решения на ВКС,съответно решение №516/2.04.2002г. по гр.д. №3425/2001г. по описа на ВКС,ІІІг.о. и решение №371/14.10.1997г. по гр.д. №273/1997г. по описа на ВКС,ІІІ г.о.,отнасящи се до признаване за незаконно уволнение по срочно трудово правоотношение и възможността за възстановяване на работника или служителя на предишната работа,в зависимост от изтичането към този момент на уговореният от страните срок на трудовото правоотношение. Така постановеното с тези актове на ВКС е неотносимо към настоящия спор ,който е свързан с хипотеза на прекратяване на трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, на основание подадено предизвестие от работника,което изисква осъществяване на предвидената в член 325 т.1 от КТ процедура,свързана с приемане в предвидения от закона седмодневен срок на отправеното предложение, в случая от работодателя,като за това се уведоми другата страна. Наред с това, наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК изисква произнасянето на съда по съществения въпрос да е свързано с необходимостта от тълкуване на закона,в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма,когато съдът се произнася за първи път по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона,за да възприеме друго. Такива аргументи в изложението на касатора липсват,а изложените по своята същност представляват касационни оплаквания по член 281 т.3 от ГПК,но не и основаниЯ за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №І-155/16.07.2008г. на Бургаски окръжен съд,първи въззивен състав,постановено по гр.д. №436/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: