О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. София…19.02.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 01 февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 79 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата К. Л. А., чрез адв.пълномощника Г. Ю. срещу решение № 530/23.11.2009 г. по в. гр. д. № 827/2009 г. на Б. окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 3156/03.07.2008 г., постановено по гр.дело № 958/2007 г. на Б. районен съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на И. Б. П. , че К. Л. А. е собственик на придобитият по време на брака им недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в гр. Б., ж.к.”Е”, бл.79, вх. Б, ет.4, със застроена площ от 63 кв.м., заедно с избено помещение 12 с площ от 11.42 кв.м., заедно с 8.2054% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, поради пълна трансформация на лично имущество възоснова на преобразуването на лични средства на К. Л. А., дадени от баща й в размер на 13000 лв. и е отхвърлен, като неоснователен предявения от И. Б. П. иск за делба на посочения недвижим имот, при равни квоти за страните – по ? ид.част и вместо отменената част е отхвърлен като неоснователен предявения иск от К. Л. А. против И. Б. П. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на придобития по време на брака им недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в гр. Б. със застроена площ от 63 кв.м., заедно с мазе 12 с площ от 11.42 кв.м.,8.2054 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, поради пълна трансформация на лично имущество на ищцата. Касационната жалба е подадена и в частта на същото решение, с което е допуснато извършването на съдебна делба между И жалбоподателката на процесния апартамент № 12, при квоти по ? идеална част за всеки от съделителите.
В жалбата се мотивира становище за неправилност на решението на Б. окръжен съд в обжалваната част, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси по приложението на чл.19, ал.3 от СК/отм./, на чл.21, ал. 1 от СК/отм./ – за оборимостта на презумпцията за съвместен принос от съпрузите съгласно чл.19, ал. 3 от СК/отм./, за липса на предпоставките, предвидени в чл. 21, ал. 1 от СК/отм./ за пълна трансформация на лично имущество на ищцата – дарена сума от нейния баща в размер на 13 000 лв. Според жалбоподателката посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата И. П. , чрез адв.пълномощника Ю. А. , в който е изразено становище за процесуална недопустимост на касационната жалба, като подадена след срока на обжалване, за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С решението на Б. окръжен съд в обжалваната част е прието, че страните по делото са бивши съпрузи – сключили са брак на 10.11.85 г., който е прекратен, поради развод с влязло в сила на 15.03.2005 г. решение по гр.дело № 51/2003 г. на БлРС. През време на брака на основание сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ страните по делото придобили на 07.09.1990 г. собствеността върху апартамент № 12, находящ се в гр. Б., комплекс „Е”, състоящ се от две стаи и кухня при цена 12 773 лв., от които според отразеното в договора 2 973 лв. са изплатени на 07.09.90 г. с квитанция, а
сумата 9 800 лв. е изплатена със заемни средства от ДСК – преведена с инспекторско нареждане № 2925/11.10.90 г. Прието е, че процесния апартамент, като придобит през време на брака и изплатен със средства на двамата съпрузи е тяхно общо имущество на осн. чл.19, ал. 1 от СК/отм./, че установената презумпция в посочения текст не е оборена. Съдът е приел, че не е не е налице пълна трансформация на лични на ответницата К средства – дарена сума от 13000 лв. само на последната от нейния баща. Изводите са изложени след като съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени, включително и приложената по делото разписка от 07.09.90 г., с която според жалбоподателката е удостоверено дарението от баща й на сумата 13000 лв. за закупуване на процесния апартамент. Прието е, че не е установено към момента на придобиване на процесния апартамент – 07.09.90 г. родителите на жалбоподателката да са я надарили със сумата 13 000 лв., която да е използвана за закупуването му. При тези съображения съдът е отхвърлил иска на жалбоподателката с пр.осн.чл. 21,ал.1 от СК/отм./ за пълна трансформация на лично имущество на същата – за признаване за установено, че процесният апартамент е нейно лично имущество и е допуснал до делба същият апартамент между страните по делото при делбени части по ? идеална част за всеки от съделителите.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал.1,т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните му изводи по делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато разглеждането на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото ще допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще допринесе за развитие на правото, когато законите или съответната правна норма са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая решението на въззивния съд в обжалваната част е съобразено със закона. Формулираните материалноправни въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по делото. Съдът намира, че същите не са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Нормите на чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от СК/отм./ са ясни и пълни и по приложението им е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика. Решените материалноправни въпроси с обжалваното решение не налагат извода и за необходимост от осъвременяване на съдебната практика по приложението на чл. 19 и чл. 21 от СК/отм./, тъй като не са налице настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да обусловят такава промяна.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на Б. окръжен съд в обжалваната му част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 530/23.11.2009 г. по в. гр. д. № 827/2009 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: