ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София, 25.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1023/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. – Е. с фирма “С” – гр. С. срещу Решение № 159 от 15.VІ.2009 г. по т.д. № 2030/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 10.І.2006 г. по т.д. № 1113/ 2004 г. на СГС, с което Е. “С” – гр. С. е осъден да заплати на А. – ция за с. к. – гр. С..80 лв. – неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2000 г. и 2001 г. по Договор за приватизационна продажба от 24. ХІ.1999 г., със законната лихва от 6.VІІІ.2004 г. и 911.94 лв. – лихва за забава за периода 14. ХІІ.2003 г. – 6.VІІІ.2004 г., първоинстанционното решение е отменено по иска за реално изпълнение и е постановено друго, с което е отхвърлен иска за 22 035.57 лв. – за реално извършване на инвестиции в приватизирания обект. Касационната жалба е срещу въззивното решение в частта, с която исковете са уважени: искът за неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма 11 017.80 лв. и искът за обезщетение за забавено плащане 911.94 лв., въпреки че жалбоподателят неправилно сочи, че обжалва решението и в частта по иска за реално изпълнение, в която част първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен, поради което от жалбата той няма правен интерес. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и необосновано.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по три съществени правни въпроса,обусловили обжалвания резултат:1.за допустимостта на иск за реално изпълнение, по който не са конкретизирани и доказани видовете и стойностите на всяка отделна инвестиция, 2. за допустимостта на кумулиране на иск за неустойка за пълно неизпълнение с иск за реално изпълнение и 3. по приложение на института на погасителната давност и началния момент на давностния срок за погасяване на иска за неустойка. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че по приложението на тези правни институти, липсва достатъчно съдебна практика: 1. въззивният съд, като е приел, че е допустим искът за реално изпълнение, се е произнесъл в противоречие с Р. на ВКС № 712/13.VІІ.2006 г. по т.д. № 232/2006 г., съгласно което ищецът следва да конкретизира вида и стойността на всяка отделна инвестиция, а не само общия й размер, без което искът е недопустим, 2. Като е приел, че неустойката е дължима независимо от реалното извършване на инвестициите, съдът се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика, че обезщетение за неизпълнение може да се търси само вместо реално изпълнение: Р. № 1640/14.VІІІ.1968 г. и Р. №2497/17. ХІ.1959 г. по гр.д. №7534/1959 г. 3. Като не е уважил възражението, че е погасен по давност искът за неустойка за инвестиции за 2000 г. на основание изпратената по-късно покана, а 3-годишният давностен срок е започнал да тече от датата, на която вземането за неустойка е станало изискуемо, съдът се е произнесъл в противоречие с Р. № 578/13. ХІ.2008 г. по т.д. №338/ 2008 г., Р. №1069/28. ХІ.2008 г. по гр.д. № 2900/2007 г. и Р. №1103/12. ХІІ.2008 г. по гр.д. №4850/ 2007 г., всички на ВКС.
Ответникът по касационната жалба А. за следпривати – зационен к. – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове и решението е отменено и е постановено друго, с което е отхвърлен иск за реално изпълнение, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С влязло в законна сила решение купувачът по приватизационния договор е осъден да заплати на АСлПК – гр. С..43 лв. – за неизвършени реално инвестиции, 13 982.20 лв. – неустойка за неизпълнение на програмата за инвестиции за 2000 г. и 2001 г. и за 1168.30 лв. – обезщетение за забавено плащане на неустойката. Делото пред въззивния съд е било висящо: за 22 035 лв. по иска за реално изпълнение, за 11 017.80 лв. – по иска за неустойка и за 911.94 лв. – за обезщетение за забавено плащане и въззивният съд, като е взел предвид междувременно извършените реално от купувача инвестиции, в частта, с която делото е висящо, е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за реално изпълнение за 22 035 лв., потвърдил е първоинстанционното решение в частта за неустойката 11 017.80 лв. и в частта за изтеклите лихви 911.94 лв. Съдът е посочил издължените от купувача по приватизационния договор суми въз основа на влязлото в законна сила решение по гр.д. № 1511/2006 г. на САС, както и отчетените от купувача в АСлПК направени по време на делото инвестиции. Изложил е съображения, че страните са уговорили в чл. 35.2 от Договора неустойка за неизпълнение на програмата за инвестициите, както и че заплащането на неустойката, не освобождава купувача от задължението за инвестиции и че лихва се дължи от датата, на която купувачът е получил покана за плащане на неустойката 14. ХІ.2003 г. до датата на исковата молба 6.VІІІ.2004 г. Съдът е отхвърлил иска за реално изпълнение в частта, в която делото е висящо за 22 035 лв., като е съобразил доказаните от купувача междувременно извършени инвестиции и не е отменил решението по иска за реално изпълнение в частта, в която решението е било влязло в сила, с което искът е уважен за 27 964.43 лв.
С оглед изложеното, не са релевантни за делото изложените от жалбоподателя въпроси: за допустимостта на иск за реално изпълнение, без да са конкретизирани и доказани видовете и стойностите на всяка отделна инвестиция, и за допустимостта на кумулиране на иск за неустойка за пълно неизпълнение с иск за реално изпълнение. Въпросът за допустимостта на иска за реално изпълнение, в изложения от жалбоподателя смисъл, може е важен, но не е от значение за делото, тъй като искът за реално изпълнение, е отхвърлен в частта, в която делото е било висящо пред въззивния съд и ако решението по иска за реално изпълнение, постановено по гр.д. № 1511/ 2006 г. на САС, не беше влязло в сила, с оглед реалното изпълнение от жалбоподателя по време на делото, искът щеше да бъде отхвърлен и в тази част.говорената от страните клауза в чл. 35.2 от Договора за неустойка за неизпълнение на програмата за инвестициите, както и клаузата на чл. 35.2 от Договора, че заплащането на неустойката, не освобождава купувача от задължението за инвестиции, дава основание да се приеме, че неустойката е за забавено изпълнение, а не за неизпълнение, поради което е допустимо искът реално изпълнение да се кумулира с иск за неустойка за забавено изпълнение и доводите на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.
Въпросът за приложение на института на погасителната давност и за началния момент на давностния срок за погасяване на иска за неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма, не е релевантен за изхода на делото, тъй като давностният срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска. Задължението за изпълнение на програмата за инвестиции, съгласно чл. 25 от Договора, е за срок от 18 месеца от сключването на договора, с общ размер 50 000 лв., разпределени за 2000 г. и 2001 г. по 25 000 лв., като отчетният период по години се отнася към датата на въвод и се допуска изменение на инвестиционната програма по периоди, като общата сума и 18-месечният период остават неизменни. Затова поради въвеждането на купувача във владение с Приемо – прдавателен протокол от 4.V.2000 г., 18-месечният период, в който следва и в който има право да прави инвестиции, е до 24. ХІ.2001 г., след която дата за допуснато неизпълнение, вземането за неустойка става изискуемо и съгласно чл. 114 ал. 1 ЗЗД от тази дата почва да тече 3-годишният давностен срок по чл. 111 б. ”б” ЗЗД, който изтича на 24. ХІ.2004 г. Исковата е постъпила в съда на 6.VІІІ.2004 г. – преди изтичане на давностния срок.
По изложените съображения за неотносимост към изхода на делото на изложените от жалбоподателя правни въпроси, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова не следва да се обсъжда и посочената от жалбоподателя съдебна практика – решения на отделни състави на ВКС и дали същите се включват в съдебната практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По изложените правни въпрос за дължимостта на неустойка за неизпълнение на задължение за инвестиции, за погасителната давност на иска за неустойка, и за допустимостта на иска за реално изпълнение, когато такова е уговорено наред с неустойка за забавено изпълнение, има многобройна съдебна практика, промяна на която не се налага – въпросът не е от значение за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 159 от 15.VІ.2009 г. по т.д. № 2030/ 2007 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от С. Г. С. – Е. с фирма “С” – гр. С. част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: