О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1601
София 27.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1353 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. Д. чрез адв. И срещу решение № 37 от 8.05.09г.по в.гр.дело № 52/09г.на Силистренския окръжен съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост. Представя решение № 917 от 17.08.99г.на ІІІ г.о.на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника „ЕМУ”ООД- С. да репарира вредите,претърпяни от ищеца Д. А. Д. в резултат на трудова злополука,станала на 21.11.06г. При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди са взети предвид уврежданията на здравето,които е получил,изразяващи се в причинено разстройство на сетивен орган завинаги,изгаряния на лицето със загуба на носа и носната лигавица,унищожаване на носната преграда,изгаряния по други части на тялото,трайно отслабване на зрението,изгаряне на долен клепач на ляво око и множество други тежки изгаряния,последвалите усложнения и медицински интервенции,загубата на работоспобност – 56% обща инвалидност. Определена е сумата 55 000 лв,от която е приспадната сумата 11 815.20лв застрахователно обезщетение, изплатено от ЗК”В”,като е присъдена сумата 43 184.80 лв ведно със законната лихва,считано от 21.11.06г. Искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лв.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно критерият за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди,е от значение за изхода на спора,но разрешен е в съответствие със съдебната практика,в т.ч.и с приложеното решение на състав на ВКС. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по отделен казус,извън задължителната практика – тълкувателни решения на ВКС и постановления на Пленума на ВС. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 от ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 37 от 8.05.09г.,постановено по в. гр.дело № 52/09г.на Силистренския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.