О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1606
София, 27.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1163/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Я. Г. А. , като едноличен търговец с фирма „В”, гр. Я. против решение на Ямболския окръжен съд по гр. д. № 71/2009 год.. Към жалбата е приложено изложение на обстоятелства за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация, ищец по делото, Ж. П. Ж. от гр. Я. счита, че не са налице основания за допускане на касация и моли да бъде отхвърлено искането по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Ямболският районен съд с решение по гр. д. № 896/2007 г. е осъдил Е. „В” да заплати на Ж. Ж. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 5000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 206. 25 лв., като отхвърлил за разликата до 744 лв.. Ямболският окръжен съд, с въззивно решение от 22. 4. 2009 г. по гр. д. № 71/2009 г. е оставил в сила решението на районния съд.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване съдържа твърдения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила относно доказването, искане за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на исковите претенции. Формално, са посочени като основания за допускане на касация т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Фактически обаче, изложението съдържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, които могат да бъдат обект на преценка, само ако е допусната касация. Присъденото на ищеца Ж. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е на основание чл. 200 КТ – вреди от трудова злополука, изразяващи се в ампутация на трети, четвърти и пети пръсти и счупване на втори пръст на лявата ръка, в резултат на нараняване при работа с дървообработваща машина „абрихт”. Относно размера на обезщетението за имуществени вреди съдът е взел предвид заключение на вещо лице за разликата между изплатено на ищеца обезщетение за временна неработоспособност и полученото трудово възнаграждение към момента на увреждането, а размерът на неимуществените вреди е определен на база заключение на медицинска експертиза и опитните правила, при спазване изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В изложението за допускане на касация, жалбоподатателят твърди, че изводите на съда по основен за спора въпрос – че трудовата злополука е в резултат на проявена от ищеца, груба небрежност, са в нарушение на съдебната практика на ВКС и практиката на други съдилища. Твърдението е необосновано, тъй- като въззивният съд е изложил подробни съображения относно липсата на проявена от пострадалия груба небрежност, като е взел предвид всички доказателства по делото. Приложените към изложението, решения на други съдебни състави, които са се произнесли относно признаването на груба небрежност от пострадалия за настъпване на трудова злополука, са неотносими към оспорваното решение, тъй-като те са постановени по конкретни спорове, основани на различни факти.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд по гр. д. № 71/2009 г. по жалбата на Я. Г. А. в качеството й на Е. „В”, гр. Я..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: