О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1607
София, 27.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1191/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Й. Т. К. от гр. К. е подала касационна жалба против решението на Окръжен съд – Плевен по гр. д. № 226/2009 г. в частта, с която е отхвърлен искът й за сумата 2 907 лв. обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконно уволнение. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът О. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и че подадената от К. касационна жалба е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Плевенският окръжен съд, с въззивно решение от 15. 04. 2009 г. по гр. д. № 226/2009 г. е оставил в сила решението на Районен съд К. по гр. д. № 200/2008 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Й. К. , извършено със заповед от 22. 5. 2008 г. на кмета на О. К. и К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – главен експерт „О”. Окръжният съд е отменил решението на районния съд, в частта, с която е осъдена О. К. да заплати на К. сумата 2907 лв. обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за времето от 22 май до 22 ноември 2008 г., през което е останала без работа и отхвърлил иска на К. за същата сума. Въззивният съд е констатирал, че в производството и пред двете инстанции, ищцата не е представила доказателства, че след прекратяване на трудовото правоотношение, тя е останала без работа в продължение на шест месеца.
В изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката твърди, че по въпроса за обезщетението, въззивният съд се е произнесъл неправилно – в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и при необоснованост и счита, че тези, твърдяни от нея, пороци на въззивното решение са основание за допускане на касационно обжалване.
Искането на К. за допускане на касация е необосновано. То не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, тъй-като не съдържа изложение за произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, имащ основно значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Доводите на К. , обосновани с разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК са относими за произнасянето на касационния съд по основателността на касационната жалба, но само след като е допуснато касационно обжалване. Твърденията на К. относно произнасянето на въззивния съд по искането й за заплащане на обезщетение, фактически, касаят дейността на решаващия съд по преценка на доказателствата, която не е основание за допускане на касация. Твърденията на жалбоподателката, че доказателствените изводи на съда са неправилни, е и неточно, тъй – като ответникът О. К. , с въззивната жалба изрично е оспорил искането за обезщетение, поради неустановяване на факта, че ищцата е останала без работа след уволнението, но същата не е поискала събиране на доказателства и не е представила такива във въззивното производство, вкл. копие от трудовата книжка, по този въпрос.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 15. 4. 2009 г. по гр. д. № 226/2009 г. по жалбата на Й. Т. К. от гр. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: