О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1608
София, 27.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 4 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1233/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
М. Х. Ц. ,К. С. Ц. и М. С. Ц. ,всички от гр. В. чрез своя процесуален представител адвокат Ст. С. са обжалвали решението на Варненския апелативен съд от 15.04.2009г по гр.д. № 65/2009г с което е оставено в сила решението на Варненския окръжен съд от 27.10.2008г по гр.д. № 942/2005г. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете им,предявени, на правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД срещу Д. М. Ц., В. К. Ц. и В. К. Ц. за разликата от 1880 до 14 000 лева и искът за присъждане на лихви за забава над 185.78 лева до 6 000 лева- получен от ответниците наем за магазин в гр. В. бул.”В” № 19 върху който те имали права на собственост в размер на 1 / 4 ид.част.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че разрешаването на материално правния спор за размера на дължимото обезщетение след приложение на съдопроизводствените правила,въззивният съд разрешил въпросите в противоречие на практиката на Върховния съд-П № 7/65г на Пленума на ВС- като приел,че получаваният от ответниците- наследници на К. Ц. наем от съсобствения магазин, находящ се в гр. В. бул. Владислав В. ” № 19 бил в размера на представените писмени доказателства. Според касаторите, същественият съдопроизводствен въпрос, бил дали въззивният съд е бил длъжен да обсъди в мотивите към решението с което оставял в сила решението на първоинстанционния съд, всички основания за отмяна,посочени от страните и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Останалите съображения, развити в изложението са съображения за неправилност на въззивното решение,но не и за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,след проверка на посоченото основание за допускане до касационно обжалване въззивното решение на Варненския окръжен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
С влизане в сила на новия ГПК-Д. В.бр.59 от 20.07.2007г-в сила от 01.03.2008г- Върховният касационен съд осъществява основната си функция за унифициране на правоприлаганетото и осъществява дейността си като съд по правото,а не по фактите и поради това на него се предостави правото да селектира касационните жалби. Това право е ограничено от разпоредбите на чл.280 ал.1 ГПК и в конкретния случай от искането за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касационните жалбоподатели са посочили процесуално правният въпрос,който е от значение за изхода по настоящето дело-въпросът за това дали е следвало да се даде вяра само на писмените доказателства,представени от ответниците за размерът на получаваните наеми, или е следвало да приложи разпоредбата на чл.130 ГПК /отм/ и да приеме заключенията на вещите лица,които са определяли пазарния наем за магазин в центъра на гр. В.. И в зависимост от исканията на ищците-дали въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички основания за отмяна,посочени от страните и да изтъкне,че е извършил служебна проверка на правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд счита,че на първо място следва да се има предвид,че посоченото Постановление № 7/65г на Пленума на Върховния съд е било издадено при действието на друг Гражданско процесуален кодекс-този публикуван във вестник „Известия” бр.12 от 8.02.1952г с последно изменение до издаването на Постановлението публикувано в Държавен вестник бр.1 от 04.01.1963г и че по него и като един от основните принцип е бил застъпен и принципа за служебното начало-чл.4 ал.2, чл.109 и чл.129 ал.1 ГПК /отм/. По време разглеждането на обжалваното решение-11.11.2008г- м.април 2009г. Варненският апелативен съд е бил задължен съгласно пар.2 ал.2 ПЗР на ГПК,да прилагат разпоредбите на отменения Гражданско процесуален кодекс и по това време горните разпоредби за служебното начало в процеса не съществуват.
Освен това,въззивният съд не е допуснал нарушения постановявайки решението си в противоречие с практиката на ВС,тъй като е спазил разпоредбата на чл.127 ал.1 ГПК /отм/-„Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,на които основава своите искания или възражения..”.
В конкретния случай ответниците са оспорили по размер исковете, предявени от тях за получените без основание суми от наеми и за частта на останалите съсобственици на отдадения под наем магазин,направили са възражение и за погасяване на вземанията по давност и в крайна сметка са приложили и писмени доказателства-сключените договори за наем, разписките за получени суми и данъчните декларации за облагане и заплащане на данъци от ответниците. При тези данни решаващият съд не е имал право да приложи разпоредбата на чл.130 ГПК /отм/,защото е имало достатъчно данни за получените суми от наеми и съобразно с тях-да определи и размера на това,което е било получено без основание-чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Във възивното решение са обсъдени всички съществени за спора доказателства и доводите и на двете страни. Процесуалноправният въпрос по настоящето дело не е бил въпросът за обсъждане становището на страните, а въпросът дали е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.130 ГПК /отм/. Както се посочи по-горе,в случая тази разпоредба е била неприложима.
При разрешаването на материалноправния и процесуалноправния въпрос за размера на сумите,които са се дължали от ответниците Д, В. и В. Ц. на ищците М, К. и М. Варненският окръжен съд не е постановил решението си в противоречие с практиката на Върховния съд-П № 7/65г и за това и на основание гореизложеното,молбата за допускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззиивното решение на Варненския окръжен съд от 15.04.2009г по гр.д. № 65/2009г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: