О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1609
София, 27.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1184 / 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Г. Д. Т. от с. К. община Б. е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд от 08.12.2008г по гр.д. № 2099/2008г с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 15.04.2008г по гр.д. № 1*7г в частта за вината, за дълбокото и непоправимо разстройство в брака, за ползване на семейното жилище и в частта за разноските и е постановено ново решение. С него въззивният съд постановил,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имал мъжа Г. Д. Т.,че ползването на семейното жилище-едноетажна къща,находяща се в село К. предоставя на бившата съпруга Т. А. Ш. и че направените по делото разноски в размер на 280 лева от жената следвало да се заплатят от мъжа Г. Д. Т..
В изложението към касационната жалба се поддържа че при разрешаването на материално правния въпрос за вината и за ползване на семейното жилище, както и че процесуалноправния въпрос за съответствието на писмените доказателства със свидетелските показания-били разрешени в противоречие на практиката на ВС и на ВКС-Р № 1* от 13.06.1977г, Р № 2* от 7.10.1976г по гр.д. № 1448/76г ВС 2 Г. О., Р № 4* от 29.12.1982г по гр.д. № 3495/82г ВС, 2 Г. О. и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК..
А въззивният съд,”давайки вяра на тези пристрастни и недостоверни показания в крайна сметка….. не приложил точно закона,а точното му прилагане е от значение за развитие на правото”- т.е. било налице и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след след проверка на посочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд,прие следното:
Искането не е основателно..
Спорът между страните е бил по повод подадена молба за развод от Г. Д. Т. срещу Т. А. Ш., с която искал прекратяване на сключения на 26.12.2001г,граждански брак по вина на съпругата и предоставяне семейното жилище за ползване от него. Претендирал и заплащане на направените по делото разноски.
Пловдивският районен съд с решението си от 2008г/ без дата и месец,но вероятно от април 2008г,от която дата са изпратените съобщения до страните/ прекратил бракът,сключен между Г. Д. Т. и Т. А. Ш. като дълбоко и непоправимо разстроен и обявил че вина за това имала съпругата. Семейното жилище- едноетажна къща в село К. община Б. предоставил за ползване на мъжа и осъдил жената да му заплати направените по делото разноски в размер на 310 лева.
За да направи тези си изводи,първоинстанционният съд се позовал на свидетелските показания на Г. П. Т. „комшия и приятел” от с. К..
По жалбата на Т. А. Ш. било образувано гр.д. № 2099/08г на Пловдивския окръжен съд и пред въззивния съд били представени писмени доказателства-нот.акт № 56/15.11.2004г и нот.акт № 12 / 05.04.2005г, с които се установявала цената на продадените земеделски земи от Т. А. и другите съсобственици и получените суми-511.00 лева и 300.00 лева.. Била е разпитана като свидетел и сестрата на бившата съпруга М,която свидетелствала за наблюденията си върху семейния живот на сестра си и за това всъщност какви суми сестра й получила от продажбата на земеделските земи. Били са представени и други писмени доказателства.
Съобразно общата оценка,която въззивният съд направил на всички събрани по делото доказателства и във връзка с доводите на страните,той изградил крайните си изводи,че не бившата съпруга,а бившият съпруг е бил виновен за дълбокото и непоправимо разстройство в техните отношения,което е довело и до прекратяване на брака им. Приел,че семейното жилище-едноетажна къща следвало да се ползва от бившата съпруга и с оглед на това присъдил и направените по делото разноски.
По делото не е бил разрешаван такъв материално правен въпрос,който да е бил съществен за изхода на спора и да е бил разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Не е имало и съществен процесуално правен въпрос от значение за крайните изводи на съда, разрешен също в противоречие на установената съдебна практика и да не е бил точно приложен закона.
Това че имало разминаване в крайните цифри на продадените наследствени земеделски земи- цените по нотариалните актове и тези, които посочила сестрата на Т. А. , не е било решаващо,за да се приеме,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имал бившият съпруг. Освен показанията на близката родственица-сестрата М. А. П. ,съдът е обсъдил и свидетелските показания на непредубедената свидетелка И. Доведеният от Г. Д. Т.,свидетел Г. Д. Т. заявил дословно: „Аз лични впечатления от семейният им живот нямам”.
По делото свидетелските показания, че е имало продажба на земеделски земи от страна на родствениците на съпругата и с нейно участие,че тя е изпълнявала своите задължения и тези на баба на своите внуци,което не е било в ущърб на съпруга й, че е давала средства за издръжка в семейството,а бившият й съпруг не работел,пиел и играел на ротативки в игрални зали,са били подкрепени от всички други доказателства по делото и в този смисъл разрешените въпроси са били в синхрон със съдебната практика,цитирана в изложението към касационната жалба-Р № 1806/77г, Р №2560/76г, Р № 4020/82г,ВС, 2 Г. О.
Пловдивският окръжен съд е приложил точно закона,прилагайки установената съдебна практика при тълкуването на правните норми.
Това означава че не е налице и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,както не е налице и това по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 08.12.2008г по гр.д. № 2099/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: