О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 161
София,01.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 907/2009 г.
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Д” О. против определение № 486 от 23.10.2009 г. по ч.т.д. № 505/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено определение № 1* от 06.08.2009 г. по т.д. № 983/2009 на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу “В” ЕО. чрез налагане на запор върху вземане на ответника по банкова гаранция на стойност 1 388 800 евро, издадена от “Р” АД както и по банкова гаранция на стойност 446 510 евро, издадена от “О” АД.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с наличието на селективния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по изрично формулирани три процесуалноправни въпроса от значение за изхода на делото, а имнено може ли банковата гаранция да бъде предмет на обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 ГПК; може ли да бъде наложен обезпечителен запор върху банкова гаранция по молба на наредителя й, и може ли да бъде предмет на запор по чл.397, ал.1, т.2 ГПК вземане на длъжника към кредитора.
Ответникът “В” ЕО. е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК за недопустимост и неоснователност на частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определението на въззивната инстанция, с което се е произнесла по законосъобразността на определението по чл. 390 ГПК, постановено от първоинстанционния съд, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред която делото е висящо.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение и не се е произнесъл за първи път по искането за обезпечение на иска.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С оглед извода за недопустимост на частната касационна жалба не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване.
Изложеното дава основание на настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, да приеме, че поради процесуалната й недопустимост, частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Д” О. против определение № 486 от 23.10.2009 г. по ч.т.д. № 505/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: