О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 12.03.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1365 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. А. И. срещу решение №534 от 04.02.2019г. по в.гр.д.№781/2018г. на Окръжен съд- Благоевград, с което е потвърдено решение №213 от 17.08.2018г. по гр.д.№126/2017г. по описа на Районен съд-Петрич в частта, с която е отхвърлен иска по чл.60 вр. чл.9, ал.1, т.4 ЗК.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва основния извод на съда, че правото на член-кооператора на информация по чл.9, ал.1, т.4 ЗК не включва право на получаване на преписи и копия от документи. Излага доводи, че правото на информация не е ограничено като обем и времеви период, като достигането до информацията става чрез достъп и предоставяне на документите, които са нейни носители. Моли да бъде отменено решението на ОС-Благоевград и да бъде уважен предявеният иск.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че във въззивното производство е допуснато съществено процесуално нарушение- в първоинстанционното производство исковата й молба е обединена с исковата молба на друг член-кооператор Д. К., а в окръжния съд производството било разделено. Твърди и необоснованост на въззивното решение, което е основание за неговата отмяна съгласно чл.281, т.3 ГПК. Поддържа и довод, че практиката на съдилищата по дела за информация от кооперации е противоречива и следва да бъде уеднаквена.
Ответникът Кооперация „Златен лист“, гр. Петрич /в ликвидация/ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговора на жалбата, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Окръжен съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба от С. И. срещу решението, постановеното по гр.д.№126/2017г. от РС-Петрич, в частта, с която се отхвърля предявеният от нея иск за защита на правото й по чл.9, ал.1, т.4 ЗК. В останалата част, с която е прекратено производството по исковете с правно основание чл.58 ЗК, решението има характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. И. срещу Кооперация „Златен лист“ /в ликвидация/ иск с правно основание чл.60 вр. чл.9, ал.1, т.4 ЗК за предоставяне на копия от документи, въззивният съд приема, че съгласно чл.9, ал.1, т.4 ЗК ищцата в качеството й на член-кооператор има право на информация и сведения по въпроси, засягащи нейните и на кооперацията интереси, но няма право да изисква заверени копия от документи. Решаващият съд излага мотиви, че не може да се вмени на кооперацията задължение за създаване на паралелна документация, която да бъде предоставяна на кооператорите, като правото по чл.9, ал.1, т.4 ЗК е за информация за начина на изпълнение от органите на кооперацията на взети решения и на сведения по отделни въпроси.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът, в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не сочи кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът при постановяване на решението си е нарушил закона, не съставляват въпроси, а оплаквания за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Тези нарушения биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационен контрол на решението.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №534 от 04.02.2019г. по в.гр.д.№781/2018г. на Окръжен съд- Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.