О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 14.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5572/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 175 от 29.05.2015 г. по в.гр.д. № 97/2015 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение № 63, т.Х, стр.63 от 27.10.2014 г., поправено с решение № 54, т.ХІІ, стр.57 от 23.12.2014 г. по гр.д. № 392/2014 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК , предявен от Я. П. П. против М. Г. Т. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ ? ид. част от апартамент на първия етаж от масивна жилищна сграда на два етажа, съставляващ обект с идентификатор 72624.607.1009.1, разположен в поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009 по кадастралната карта на [населено място], както и на ? ид. част от избено помещение и ? ид. части от общите части на сградата.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Я. П. П. чрез нейния пълномощник адв. Г. Н.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановения от въззивната инстанция съдебния акт поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е следния: Валидно ли е нотариално действие, извършено от съдия- изпълнител при действието на чл. 158 ЗСВ/ отм./ въз основа на делегирани права със заповед на председателя на окръжния съд, издадена в изпълнение на указания, дадени с окръжно на зам.министър на правосъдието за подобряване на нотариалното обслужване на гражданите, при положение, че по време на извършване на нотариалното действие в същия съд е имало назначени щатни нотариуси.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация М. Г. Т., чрез своя процесуален представител адв. Ст. И., изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 12, т.ХХХVІ, нот. дело № 10188/ от 15.12.1997 г. З. Д. Т. със съгласието на съпруга си Г. Т. Т. дарила на своята дъщеря М. Г. Т. недвижим имот, представляващ дворно място от 49 кв.м в идеални части от имот пл.№ 6922 в кв. 40 по плана на [населено място], ведно с ? ид. част от апартамент на първия етаж на построената върху дворното място масивна жилищна сграда на два етажа, заедно с ? ид. част от изба и ? ид. част от общите части на сградата. Сделката е изповядана от съдия- изпълнител при Районен съд – Добрич Ж. М..
Твърдението на ищцата Я. П. П. е било, че договорът за дарение е нищожен, защото нотариалното удостоверяване е било нищожно като извършено от лице без нотариална компетентност.
Този довод е намерен за неоснователен от въззивния съд. Прието е, че към момента на извършване на сделката, е влязъл в сила Законът за нотариусите и нотариалната дейност, в § 3 от преходните разпоредби на който било предвидено, че заварените от закона лица, изпълняващи нотариални функции в районните съдилища, продължават да ги осъществяват по стария ред най- късно до 01.10.1998 г. Според § 27 от ЗР на ЗННД изпълнението на закона е възложено на министъра на правосъдието, който чрез своя оправомощен заместник е издал Окръжно № РД- 02-08-52 от 08.08.1997 г., с което е констатирано сериозно затруднение в работата на нотариалните служби при районните съдилища поради въвеждане в действие на новия закон, приемането на нови нотариални такси, мотивиращо гражданите да прехвърлят масово имоти, съдебна ваканция и липса на добра организация в нотариалните функции. С това окръжно е разпоредено да се подобри организацията на работата, като на председателите на окръжните съдилища е делегирано да възложат на районните съдии да изпълняват нотариални функции. В изпълнение на това разпореждане със Заповед № 98 а от 11.08.1997 г. председателят на Окръжен съд- Добрич е възложил функциите на нотариус да се изпълняват за неопределено време, считано от 12.08.1997 г., от всички районни съдии, съдебни изпълнители и съдебни кандидати в районните съдилища от съдебния район. Със заповед № 99 от 11.09.1997 г. на председателя на Районен съд – Добрич изпълнението на нотариални функции е възложено на районните съдии М. К. и И. Т., както и на съдия- изпълнителя Ж. М.. Въззивният съд е приел, че това възлагане не е в нарушение на разпоредбите на ЗСВ/ отм./, защото председателят на окръжния съд е действал по делегация от министъра на правосъдието, който по правило може да вменява на съдиите- изпълнители изпълнението на нотариални функции. Оттук съдът е направил извод, че нотариалното удостоверяване не е нищожно поради липса на нотариална компетентност, и съответно – договорът за дарение не е нищожен поради липса на форма.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателката правен въпрос за валидността на нотариално действие, извършено от съдия- изпълнител при действието на чл. 158 ЗСВ/ отм./ въз основа на делегирани нотариални функции в изпълнение на Окръжно № РД- 02-08-52 от 08.08.1997 г., тъй като същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос е разрешен в практиката на ВКС, формирана при действието на ГПК/ отм./., част от която е приложена и към отговора на касационната жалба от ответницата по касация. Така в решение № 126 от 20.12.2004 г. по гр.д. № 341/03 г. на ВКС по повод довод за нищожност на нотариално удостоверяване, извършено от съдия в Районен съд – Добрич, относно Окръжно № РД- 02-08-52 от 08.08.1997 г е прието, че е издадено в рамките на компетентността на министъра на правосъдието да възлага нотариални функции на районните съдии и на съдебните изпълнители. Изводът е обоснован с това, че според разпоредбата на § 27 от ЗННД изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, който е бил и компетентния орган по ЗСВ да назначава нотариусите. Същият извод е направен и в решение № 293 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 1067/08 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, възлагането на нотариални функции на съдия- изпълнител от министъра на правосъдието за периода 15.12.97 – 30.12.97 г. е основано на предвидената в чл. 158, ал.3 ЗСВ/ отм./ възможност, приложима на основание § 3 ПЗР на ЗННД към датата на сключване на процесния договор, като част от „досегашния ред“ на изпълнение на нотариални функции. Направен е извод, че договорът е оформен с нотариален акт от лице, което е имало право да го извърши въз основа на предвиденото в закона и разпоредено със заповедта на министерството на правосъдието възлагане на нотариални функции.
Тълкуването, което дава жалбоподателката на нормата на чл. 158, ал.3 ЗСВ / отм./в редакция ДВ бр. 59/ 1994 г., според което възлагането на нотариални функции на съдия- изпълнител е било допустимо само ако в същия район няма назначен нотариус, е в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която приема, че компетентността относно нотариалната функция на съдия- изпълнител не е обусловена от липсата на нотариус, а от възлагането на тези функции от министъра на правосъдието /решение № 4 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 4234/2014 г. на ВКС, ІІ г.о./.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателката Я. П. П. следва да бъде осъдена да заплати на М. Г. Т. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 500 лв., доказани с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие серия Д № [ЕГН] от 15.10.2015 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 29.05.2015 г. по в.гр.д. № 97/2015 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал.3 ГПК Я. П. П. да заплати на М. Г. Т. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500/ петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: