4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.161
София, 17.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3235/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 203 от 31.01.2013 г. по в.гр.д.№ 3412/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5335 от 19.07.2012 г. по гр.д.№ 13768/2010 г. на Софийски градски съд. С последното първоинстанционният съд обявил на основание чл.33, ал.1 ЗЗД за нищожно споразумение № 458/06.08.2010 г., подписано между Г. С. А. и касатора като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия и на основание чл.226, ал.1 ГПК осъдил касатора да заплати на Г. С. А. сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 20.09.2009 г. до нейното окончателно заплащане.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процсуалния закон – основания за касирането му по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса „допустимо ли е унищожаването на споразумение поради крайна нужда да се основе единствено на свидетелски показания, които са недопустими по смисъла на чл.164, ал.1, т.3 ГПК”. В подкрепа на соченото основание са приложени решение от 13.02.2012 г. по в.гр.д.№ 2814/2011 г. на Софийски апелативен съд и решение от 05.08.2012 г. по гр.д.№ 6984/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответникът Г. С. А. чрез процесуалния си представител оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба, по съображения, изложени в отговора му по чл.287, ал.1 ГПК, в който се поддържа и искане за присъждане на деловодните разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение след преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд приел, че на 29.09.2009 г. в [населено място] е настъпило ПТП, при което ищецът Г. С. А., движещ се по тротоара на [улица]е бил блъснат от л.а. „БМВ 316” с ДК № РА „_№% АТ, управляван от С. А. Г.. С влязла в сила на 30.03.2010 г. присъда № 92 от 12.03.2010 по н.о.х.д.№ 220/2010 г. последният е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 НК.
Водачът на лекия автомобил е имал валидна застраховка „ГО” при ответника, поради което последният по силата на споразумение № 458/10.08.2010 г. заплатил на ищеца обезщетение за претърпените при ПТП неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.
Въззивният съд обстойно обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която при процесното ПТП ищецът е получил счупване на двете пищялни кости в областта на глезена на левия долен крайник и счупване на голямо-пищялната кост в горния й край в дясно, които увреждания след проведени две оперативни интервенции са затруднили опорно-двигателните му способности за около 6 месеца, както и на показанията на разпитания по делото свидетел, според които поради тежкото състояние на пострадалия след катастрофата се нуждаел от чужда помощ и че е бил безработен преди ПТП, поради липсата на парични средства за закупуване на лекарства и храна приел предложеното му от застрахователя обезщетение в размер на 7 000 лв., въз основа на което приел, че сключеното споразумение е сключено от ищеца под натиска на тези обстоятелства и при явно неизгодни условия, тъй като заплатеното в този размер обезщетение очевидно не е съответно на претърпените от него неимуществени вреди. С оглед на изложеното счел за основателен иска с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на споразумението от 10.08.2010 г., сключено между страните и с оглед на отпаданалото с обратна сила преобразуващо действие на споразумението по отношение правата на пострадалия е разгледал предявения пряк иск срещу застрахователя, основан на разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК, като приел, че за пълното обезщетяване на претърпените при ПТП вреди се следва сума в размер на 25 000 лв., от която подлежи на приспадане платената от застрахователя сума в размер на 7 000 лв. С оглед на така приетото от фактическа и правна страна въззивният съд е счел, че присъденото му с обжалваното решение обезщетение в размер на 18 000 лв. се явява съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/68 г. предвид конкретните данни по делото – възрастта на пострадалия, видът и характера на уврежданията, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, трайните остатъчни проявления на уврежданията.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Преценени мотивите на въззивното решение, обуславят извода, че формулираният в изложението на касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил правните изводи на решаващия съд.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е направено в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
В случая касаторът не установява поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представени са от него съдебни актове на въззивни съдилища са без отметка да са влезли в сила, поради което те не подлежат на обсъждане – арг. от т. 3 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 г., като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че те нямат отношение към поставения процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства такива да са били направени за тази инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 31.01.2013 г. по в.гр.д.№ 3412/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: