7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
[населено място], 17.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение,в закрито заседание на тринадесети март , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 138 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1776/19.08.2016 год. по т.д.№ 1096/2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта в която със същото е частично отменено решение № 15/29.01.2015 год. по т.д.№ 10/2014 год. на Врачански окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора, против В. М. и Л. Ц., насрещни искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД , за разликата над присъдената сума от 39 017,84 лв. и до пълния предявен размер от 214 240 лева.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Страната счита, че въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи и доказателства – свидетелски показания / включително относно настоящото състояние на предадената от ответника на наследодателя на ищците земеделска техника – амортизирана до степен на невъзможност да се използва по предназначение и в държане на трето лице/ и заключението на тройната оценителска експертиза, прието в първоинстанционното производство, както и че превратно е оценила доказателствената стойност на част от същите, конкретно – протокола за предаване на 89 броя животни, който съдът е отказал да цени като доказателство за предаване на повече от 22 бр.говеда,предвид неустановено местонахождение на пълната бройка в базата на отевтника, към момента на предаването.Оспорва се компетентността на вещите лица от тройната оценителска експертиза, допусната и чието заключение е прието във въззивна инстанция, с оглед събраните свидетелски показания относно цената, на която и към същия момент са продавани животни от дружеството – ответник, както и предвид ползвания от експертите метод на оценка.
Ответните страни – В. М. и Л. Ц. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като първият от въпросите не е обоснован с допълнителен селективен критерия, доколкото мотивите на въззивния съд са в съответствие с постановките на ППВС № 1/1979 год.,а вторият въпрос предпоставя преценка на правилността на решението , с оглед наличието на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се преценява в друга фаза на касационното производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване , съобразно атакуваната част от съдебното решение, настоящият състав съобрази следното :
Насрещният иск ответникът основава на твърдението си, че във връзка с желанието на наследодателя на ищците да напусне дружеството и прехвърли дяловете си в полза на другия съдружник, е постигнато предварително споразумение да му бъдат предадени активи на дружеството, оценени по пазарната им стойност на 229 915 лева – продукция /зърно/, живи животни и дълготрайни материални активи /земеделска техника/, срещу стойността на дяловете му.Доколкото окончателен договор за прехвърляне на дружествени дялове ,предвид смъртта на наследодателя на ищците, не е сключен, последните са претендирали стойността на дружествения му дял.Предвид неосъществено основание,във връзка с което се твърди направената престация – продукция,зърно и земеделска техника,ответникът претендира обезщетение в размер на преждепосочената й пазарна стойност от 229 915 лева, обоснована с изготвени частни оценителски експертизи. Ответниците по насрещния иск са оспорвали същия, с доводи за недоказано предаване от дружеството на наследодателя им на сочените вещи.Трите протокола от Общи събрания на дружеството са оспорени за вярност досежно удостоверяване със същите на акт на предаване на вещите , като относно земеделската техника се сочи, че същата не е собственост на дружеството, а на наследодателя и трети лица. Оспорен е , като основание за предаване на вещите от [фирма], бъдещия договор за прехвърляне на дружествени дялове, доколкото страна по същия би било не дружеството, а съдружника – Г. Е..
За да приеме насрещните искове за частично недоказани, въззивният съд е приел,че основанието – прекратяване членството на наследодателя на ответниците по насрещните искове,чрез прехвърляне на дружествените му дялове в дружеството – ищец по насрещните искове – не се е осъществило, предвид прекратяването му със смъртта на наследодателя / различно основание за прекратяване и към различен от възможния при прехвърляне на дружествените дялове,момент /. Поради това е счетено, че правната квалификация на насрещните искове е чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД. Приел е , съответно на твърдението на ищеца по насрещния иск, че частично предоставяното в натура на съдружника В. М., съставлява част от продажната цена на дяловете, както и че обстоятелството, че е предадено,в удовлетворяване на част от същата,имущество на дружеството, вместо на другия съдружник / очакван да изкупи дяловете /, не се отразява на правното основание на исковете – чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД, а последното е обусловено от неосъществяване на прехвърлителната сделка, с предмет дружествените дялове на В. М.. Съдът приема за установено от ветеринарната експертиза / неясно коя, но вероятно единичната , в първоинстанционното производство / предаване само на 22 бр.животни. Последната се обосновава с данните от приложена към насрещния иск частна експертиза, сочеща на предходно превеждане на част от животните в кланица и фактическа наличност към момента на съставяне протоколите от Общи събрания на [фирма] само на 22 бр. животни. Впрочем, и в касационната жалба касаторът не твърди фактическо предаване на повече от тази бройка, а неправилно несъобразяване на стойността на останалите , като удовлетворила наследодателя на ищците / очевидно визирайки,но недоказвайки, получена от наследодателя на ищците цена от продажбата на част от говедата / . Съдът изрично е приел, че предаването на зърнената продукция е доказано, възприемайки оценката на същата, дадена от тройната оценителска експертиза във въззивна инстанция, ползвайки заключението и досежно пазарната стойност на, установените в наличност към съставянето на протокола от 01.11.2013 год. и предвид необорването на удостоверено със същия предаване, 22 бр.говеда. Изрично е мотивирано основанието за некредитиране заключението на тройната оценителска експертиза,прието в първоинстанционното производство.Досежно предаването на земеделска техника, отхвърлянето на иска за обезщетяване стойността й не е обосновано с извод за недоказано предаване на същата / съгласно представения протокол от 09.10.2013 год. ,а с данни за съществуването й и към момента,макар в държане на трето лице, което и на основание задължителните указания в т.4 на ППВС № 1/1979 год. предпоставя уважаването на иск за парично обезщетение само в евентуалност от отхвърляне на иск за реалното предаване на вещите. Обезценката им, предвид амортизиране в резултат на експлоатация за изминалия период, въззивният съд е счел, че би било допустим предмет на друг иск,различен от тук предявения с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ „ За начина на определяне на реституционното задължение за дължимото компенсаторно обезщетение, в случаите, когато дадените на неосъществено основание вещи са потребими или амортизирани до степен да не могат да се използват по предназначение или са със значително намалена възможност да бъдат използвани по предназначение, в резултат на амортизация,настъпила в периода от предаване на вещите до иска за връщане – по който въззивното решение се твърди постановено в противоречие с реш.№ 31/ 28.04.2015 год. по гр.д.№ 5214/2013 год. на ІV г.о. на ВКС и 2/ „ За задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и ясно и конкретно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетото за установено „ – по който решението се твърди в противоречие с реш.№ 403 по гр.д.№ 3902 / 2014 год. на ІV г.о. , реш.№ 212 по т.д.№ 1106 / 2010 год. на ІІ т.о. и реш.№ 202 по гр.д.№ 866 / 2012 год. на V т.о. на ВКС.
Първият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Видно от съдържанието му и последващата обосновка в изложението, същият е относим към остойностяването на липсващи ,като потребени, или амортизирани до степен на невъзможност да се ползват по предназначение вещи, основанието за връщане на които по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД е счетено за доказано.Потребени са установените като предадени 22 бр.говеда и земеделска продукция.Амортизирани до степен на невъзможност да се ползват по предназначение се твърдят от ищеца по насрещния иск и част от селскостопанските машини. По отношение остойностяването на последните,обаче, въззивният съд изобщо не е излагал мотиви, тъй като е счел, че обезценяването й в резултат на амортизация подлежи на обезщетяване с друг / макар непосочен конкретно /, а не иска по чл.55 ал.1 ЗЗД. Следователно, отговор на въпрос за начина на обезщетяване, в хипотеза на предявен по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД иск, в случай на амортизирана, вкл. до степен на пълна негодност, вещ въззивният съд не е давал, а изобщо е изключил възможността за обезщетяване с иск по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД на съществуващи, макар амортизирани вещи,подлежащи на връщане, като дадени на неосъществено основание. В тази му част въпросът се явява без връзка с решаващ мотив на въззивното решение.От друга страна, за потребимите вещи, липсващи в държане на ответниците по насрещните искове, съдът е присъдил обезщетение. Доколкото в тази си част въпросът удовлетворява изискването за правен, то се явява обоснован само общия, не и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Решение № 31 по гр.д.№ 5214/2013 год. на ІV г.о. на ВКС е дало отговор на правния въпрос за „момента, към който следва да се определи размера на обезщетението по чл.57 ал.2 изр. 2-ро ЗЗД, при подлежаща на връщане на отпаднало основание, но отчуждена възмездно вещ – дали това е момента на отчуждаването на вещта от приобретателя или този на възникване правото на кредитора да получи своята вещ„.Отговорът на правния въпрос е концентриран до приложимия момент на остойностяване при това на все още съществуващи, непотребени, но отчуждени движими вещи, т.е. вещи , чиято оценка и към момента на предявяване на иска по чл.55 ал.1 ЗЗД е възможна. Дори да се приеме, че под „начин„ касаторът не е имал предвид метода за остойностяване, който също оспорва, а действително момента на остойностяването на вещите, то представеното съдебно решение не дава отговор в идентична хипотеза. Впрочем, то изключва възможността за еднозначен отговор по приложението на чл.57 ал.2 вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД, изхождайки от съображението, че формулировката на чл.57 ал.2 ЗЗД е достатъчно широка и при определяне на момента следва да се държи сметка както на вида на сделката / предвид хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД /, довела до задължение за реституция, така и до естеството на предмета на получената имуществена облага,а също като се изхожда от общите принципи – за недопускане неоснователно разместване на имущество и за справедливостта, в контекста на спецификата и особеностите на конкретния случай.Следователно,отговорът на правния въпрос изрично изключва възможност за автоматична приложимост във всички хипотези на чл.55 ал.1 ЗЗД. Освен това, касационен довод за дължимо остойностяване към различен от приетия от съда – към момента на получаване на вещите – момент , касационната жалба не съдържа.
Вторият въпрос е относим към общия довод за произнасяне в несъответствие с всички доказателства и доводи на страните, като съобразим би бил касационен довод само досежно непроизнасяне по доводи и доказателства, в полза на твърденията на [фирма] по спора, не и тези на противните страни. Действително, решението не съдържа самостоятелно,детайлно описание на възприета фактическа обстановка,но решаващите изводи препращат към конкретното, съобразено по всеки един,доказателство. Характеристиката на въпроса като правен, обаче, следва да бъде изведена, съобразявайки конкретните касационни доводи за неправилност, в рамките на които е ограничено произнасянето на настоящата инстанция по същество. Действително не са коментирани от въззивния съд свидетелските показания, досежно предаването, от ищеца по насрещния иск на наследодателя на ищците, на всички посочени в протокола от 01.11.2013 год. 89 бр. говеда. От обстоятелствената част на касационната жалба, обаче, е видно, че не се оспорва непредаване във фактическа власт на наследодателя на ищците на всичките 89 бр.животни, доколкото и стойността на непредадени му фактически, но предадени за продажба и в кланица животни, според касатора също е следвало да бъде съобразена, като получена от последния парична стойност.Очевидно е, че такъв довод конфронтира с обстоятелствената част на насрещния иск , при това твърдение за получена от наследодателя на ищците, припадаща се за продажбата на тези животни цена нито е въведено от [фирма], нито е доказвано с некоментираните от съда свидетелски показания. Следователно, обосноваването на въпроса с тези аргументи, предпоставя отговор в разрив с въведената от дружеството фактическа обстановка и релевантни за произнасяне по иска обстоятелства, а извън въведените касационни доводи настоящата инстанция няма право да се произнася. Действително не са коментирани заключенията на тройната оценителска експертиза в първоинстанционното производство, но с изрични мотиви за изключването й, като годно доказателствено средство, предвид констатирано основание за отвод на член от същата, съгласно чл.22 ал.1 т.6 ГПК.По начало, не всяко нарушение на съдопроизводствените правила се явява съществено, предвид което и обосноваването на касационен довод за неправилност,поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила предпоставя изложение на обстоятелства, от които да би се предположило,че неразглеждането на конкретен довод, респ. доказателство, би било от естество да промени правния резултат.Съставът на тройната оценителска експертиза, допусната от въззивния съд, не е бил предварително оспорен, доколкото е въведен касационен довод за некомпетентност на вещите лица, досежно остойностяването на потребените животни, а поисканата при последващото й оспорване нова тройна експертиза е била оттеглена от самата страна. Процесуално нарушение,свързано с определяне състава на допусната по делото съдебна експертиза не е включен във формулирания въпрос. Въззивният съд не е обосновал извод за непредадена на наследодателя на ищците земеделска техника, в който смисъл визираните от касатора свидетелски показания на Г.Я. и А.В. / доколкото също не са били коментирани от въззивния съд / не биха били от естество да обосноват допълнителен и решаващ за промяна на правния резултат извод. Остойностяването на земеделската техника също не е обосновало решаващият извод на съда, за отхвърляне на иска за обезщетяване за същата. С оглед заключението на новата тройна оценителска експертиза, констатирала единствено различна степен на амортизация на земеделската техника, но всичката – в наличност, съдът е обосновал извод за недължимо обезщетяване на тази амортизация, независимо от нейната степен, по иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД. Следователно, релевантен би бил правен въпрос относно основанието на иск за обезщетяване на амортизирани, вкл. до степен на невъзможност за употреба движими вещи, какъвто не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий.Позовавайки се на съществено нарушение на съдопроизводствените правила,касаторът обосновава на практика различни правни изводи по приложението на материалния закон, при така визираните от съда фактически обстоятелства, което, обаче, е относимо към друг касационен довод за неправилност – противоречие с материалния закон и необоснованост,към които формулираният процесуалноправен въпрос е неотносим.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1776/19.08.2016 год. по т.д.№ 1096/2015 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на В. Т. М. и Л. Ц., разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 200 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :