3
определение на ВКС на ГК, Първо отделение по гр.д.№ 963 по описа за 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 18.03. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 963 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Т. срещу решение от 26.11.2013 г. по гр.д. № 696 по описа за 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 09.04.2013 г. по гр.д.№ 987 от 2012 г. на Районен съд- Дупница за отхвърляне на предявения от В. Н. Т. срещу Н. Я. В., В. Я. В., Р. Д. В. и В. Д. В. иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността за разпределение ползването на следния недвижим имот: имот с площ от 623 кв.м. с идентификационен номер 55539.100.198 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], утвърдени със заповед № РД-18-72 от 08.10.2009 г. при съседи: имоти № 55539.100.197, 55539.100.902, 55539.100.200, 55539.100.199, 55539.100.194.
К. твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: следва ли във всички случаи на доказване на съсобственост върху наследствен недвижим имот да бъде представен нотариален акт на името на праводателя или за установяване на собствеността е достатъчно събиране на гласни доказателства и представяне на други документи, като скица и данъчна оценка на имота и съответно: следва ли преди завеждането на иск за разпределение на ползване на недвижим имот страните да са се снабдили с нотариален акт за собственост на този имот по реда на чл.587, ал.2 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Н. Я. В., В. Я. В., Р. Д. В. и В. Д. В. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна /ищец по делото/ и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, тъй като единственият посочен от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото този въпрос не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: въззивният съд е отхвърлил иска по чл.32, ал.2 от ЗС не защото наследниците на Н. В. Я. не са се снабдили преди завеждане на делото с нотариален акт за собственост по реда на чл.587, ал.2 от ГПК и не защото правото на собственост върху наследствен недвижим имот не може да се доказва с други доказателствени средства, освен с такъв нотариален акт, а защото е приел, че от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява съсобственост на страните върху процесния имот /не са представени писмени доказателства, установяващи този факт, събраните свидетелски показания не установявали, че имотът е бил собственост на общия на страните наследодател Н. В. Я., а представените скица и удостоверение за данъчна оценка биха имали доказателствена стойност само при наличие и на друго годно доказателство, установяващо вещни права, каквото по делото не било представено/.
Най-общо поставеният от касаторката правен въпрос е свързан с това кои са допустимите доказателства за доказване правото на собственост, респективно съсобственост върху недвижим имот. По този въпрос има ясна и пълна правна уредба /чл.153-206 от ГПК/ и задължителна съдебна практика /например решение № 358 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1183 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 5166 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др., постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика. С оглед на това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, така както бе разяснено това основание в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.11.2013 г. по гр.д. № 696 по описа за 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.