2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№161
София,21.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 614 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на А. Н. Г. от[населено място] против определение №1748/21.10.2010 год. по ч. гр.д. №1778/2010 год.на Окръжен съд[населено място] , с което е потвърдено определение №16251/01.10.2010 год., постановено по гр.д.№6155/2010 год. на БРС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение .Според частният жалбоподател съдът неправилно е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди, че правният му интерес е след установяване на престъпните обстоятелства да предяви искове против ответните лица за причинените от техните действия вреди с искане да бъде обезщетен или за признаването му за собственик на процесния имот. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Съгл. чл. 274,ал.3 във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В изложението частният жалбоподател сочи следните въпроси, които имат процесуалноправен характер: дали за него като ищец е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124,ал.5 ГПК, когато наказателното преследване срещу виновните лица е прекратено на някое от основанията на чл. 24,ал.1,т.2-5 НПК или в такива случаи има правен интерес да предяви осъдителен иск за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД срещу ответниците като виновни лица, както и може ли ищецът да предяви иск за установяване на престъпни обстоятелства какъвто иск е предявил и след това да предяви иск за непозволено увреждане срещу ответниците или в същото производство по иск за непозволено увреждане съдът ще се произнесе и по искане за установяване на престъпни обстоятелства.Счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. С оглед на това моли касационното обжалване на определението да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касационната частна жалба – К. П. Г., М. В. К. и О. управител на Област Б. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната частна жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- определение , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии по чл.280,ал.1 ГПК. На първо място следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело, както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване,визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая това изискване не е изпълнено.
Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.2010 год. по т.д. №1/2009 год. на ВКС, ОСГТКВ правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен с обжалвания съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви.В този смисъл е задължителното тълкуване на критерият по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, на който частният жалбоподател се позовава.
Същият обаче не е обосновал наличието на този критерий в конкретния случай. Не се сочи каква се съдебната практика във връзка с повдигнатите от него въпроси, която следва да бъде преодоляна като неправилна поради неточно тълкуване на закона или необходимостта от осъвременяване на определено тълкуване на закона поради изменения в законодателството или настъпването на нови обществени условия.Същевременно приложимия закон , който в случая следва да бъде тълкуван е разпоредбата на чл. 124,ал.5 ГПК , която регламентира предпоставките обуславящи надлежното ,упражняване на иска за установяване на престъпни обстоятелства. Тази разпоредба е ясна и непротиворечива , поради което не се налага нейното тълкуване. Съгласно чл. 124,ал.5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство се допуска, когато последното е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение и когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24,ал.1,т.2-5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25.т.2 или чл. 26 от НПК или в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Горните обстоятелства изчерпателно посочват условията за допустимостта на иска за установяване на престъпно обстоятелство , като основанията по НПК, които представляват пречка за развитие на наказателен процес, представляват специфични за иска по чл. 124,ал.5 ГПК положителни процесуални предпоставки, а значението на престъпното обстоятелство, за друго гражданско правоотношение или за възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение, обуславят правният интерес от воденето на иска /също положителна процесуална предпоставка при установителните искове/.
С оглед на изложеното, посоченият от частият жалбоподател критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т. 3 ГПК, не е налице и касационната обжалване не следва да се допуска.
Съдът е прекратил производството по делото като е приел, че за ищецът няма правен интерес от воденето на иска по чл. 124,ал.5 ГПК. Този интерес не може да бъде изведен от намерението на ищеца да иска възстановяване собствеността на процесния имот, доколкото данните по делото сочат, че процедурата във връзка с реституцията на този имот е приключила чрез план за земеразделяне, съобразно възможностите , които предоставя този способ на възстановяване на собствеността, както и да търси обезщетение за вреди от действията на ответниците с престъпен характер, предвид изискването за пряка причинно- следствена връзка между тези действия и вредите, които ищецът е претърпял от това , че собствеността върху имота не е била възстановена в реални граници. Тоест липсва изискваната от закона връзка между установяване на престъпните обстоятелства предмет на исковата молба и сочените от ищеца правоотношения.
По изложените съображения , Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1748/21.10.2010 год. по ч. гр.д. №1778/2010 год.на Окръжен съд[населено място] , с което е потвърдено определение №16251/01.10.2010 год., постановено по гр.д.№6155/2010 год. на БРС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: