Определение №161 от 29.7.2019 по гр. дело №4729/4729 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

София, 29.07.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4729/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Е. А. И. чрез нейния процесуален представител адв. С. К. за допълване на определение № 409 от 26.07.2018 г. по гр.д. № 4729/2017 г. на ВКС, І г.о. в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от молителката разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Д. Д. Х. и З. Л. Х., в който изразяват становище, че молбата е неоснователна, тъй като липсват доказателства адвокатското възнаграждение да е действително заплатено, като правят и възражение за прекомерност на същото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 409 от 26.07.2018 г. по гр.д. № 4728/2017 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Д. Д. Х., З. Л. Х. и „ДКА 2012” ООД касационна жалба срещу въззивно решение № 1583 от 05.07.2017 г. по гр.д. № 3252/2016 г. на Софийски апелативен съд. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответницата по касация Е. А. И. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Видно от данните по делото, молителката Е. И. е подала отговор на касационната жалба, изготвен от адв. С. К., към който са приложени договор за правна защита и съдействие от 29.09.2017 г., от който се установява, че са изготвянето му е договорено възнаграждение в размер на 7 500 лв., платимо по банков път в срок до 15.10.2017 г. Приложено е и нареждане за кредитен превод от 13.10.2017 г., видно от което тази сума е преведена по банков път по сметка на процесуалния представител. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски.
Предвид изложеното възражението, че липсват доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, е неоснователно.
Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, както и паричната оценка на спорното право, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намира, че същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 4 000 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това на молитката следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 409 от 26.07.2018 г. по гр.д. № 4728/2017 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН [ЕГН], З. Л. Х., ЕГН [ЕГН], и „ДКА 2012” ООД, ЕИК 202023341, да заплатят на Е. А. И., ЕГН [ЕГН] разноски за адвокатска защита за производството по чл. 288 ГПК пред ВКС в размер по 4 000 / четири хиляди/лв., на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. А. И. за присъждане на разноски над този размер до размера на сумата от 7 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top