О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София 03.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5407 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1095 от 15.02.13г.,постановено по гр.дело № 6581/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 24.02.12г.по гр.дело № 32848/11г. на Софийски районен съд,54 състав.С него са отхвърлени исковете на М. Й. Ц. срещу Д. ”Н. ”по чл.117 ал.1 ЗДАНС и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 5 369.96 лв – неизплатена част от обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение и сумата 636 лв – обезщетение за забава през периода 22.05.10г.- 27.07.11г.
В приложеното изложение към касационната жалба на М. Й. Ц. се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно : дали длъжността „свръхсрочнослужещ”по ЗВВС/отм./се приравнява на длъжността „кадрова военна служба”по ЗОВСРБ /отм./,както и дали тези длъжности са идентични и равностойни; дали прослужените години на длъжността „свръхсрочно служещ” по ЗВВС/отм./следва да се зачитат като прослужено време на длъжността „кадрова военна служба”по ЗОВСРБ/отм./и дали следва да се зачетат при определяне размера на обезщетението по чл.117 ЗДАНС; разпоредбата на §3 ал.6 от ПЗР на ЗОВСРБ/сега действащ/ намира ли приложение и в случая на прослужено време на длъжността „свръхсрочнослужещ”по ЗВВС/отм./; разпоредбата на §3 ал.6 от ПЗР на ЗДАНС прилага ли се по аналогия относно длъжността „свръхсрочнослужещ”по ЗВВС/отм./и прослужените на тази длъжност години .
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че след прекратяване на служебното правоотношение между страните на 20.05.10г.поради придобито право на пенсия на ищеца,правилно му е определено обезщетение за времето на заеманата длъжност държавен служител по ЗМВР през периода 11.05.98г.- 31.03.08г. и като държавен служител по ЗДАНС през периода 1.04.08г.-20.05.10г.Спорът между страните е относно дължимостта на същото обезщетение за заеманата длъжност свръхсрочнослужещ в поделение 26050 – София за периода от 6.07.79г.-20.05.84г.За да приеме,че претендираното обезщетение не се дължи съдът се е позовал на разпоредбата на §3 ал.6 ЗДАНС,според която при определяне размера на обезщетението по чл.117 от същия закон се зачита прослуженото време като държавен служител по ЗМВР и като кадрови военнослужещ по ЗВСРБ,за което не са получени обезщетения преди преминаването в Д..Изложил е съображения,че § 3 ал.1 ПЗР на действащия ЗВСРБ/в сила от 12.05.09г./,който предвижда,че офицерите,сержантите/ старшините/ и войниците/матросите/,заварени на кадрова военна служба към датата на влизане в сила на закона,се смятат за военнослужещи по този закон,в случая не намира приложение,тъй като към релевантния момент /12.05.09г./ищецът е бил държавен служител по ЗДАНС.Ето защо е направен извод,че длъжността свръхсрочнослужещ, която ищецът е заемал през периода 16.07.79г.- 20.05.84г.няма характер на заварена или възникнала при действието на ЗВСРБ и не е приравнена на длъжност военнослужещ по този закон,съответно на прослужени години в Д..След като към ЗВВС/отм./няма изрично препращане от цитираните разпоредби, е прието,че на ищеца не се дължи претендираното обезщетение.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.На поставените в изложението към касационната жалба въпроси въззивният съд е дал отговор в съответствие с данните по делото и точно е приложил закона –чл.117 § 3 ал.6 ПЗР на ЗДАНС и § 3 ал.6 ЗВСРБ.По приложението на тези текстове няма съдебна практика,създадена въз основа на неправилно тълкуване на закона и която да се нуждае от осъвременяване или промяна,нито законът съдържа непълноти,неясноти или противоречия.По въпроса за действието на материалните гражданскоправни норми по време има утвърдена практика,която е съобразена от въззивния съд.Според нея обратна сила на материалния закон/включително преуреждане на прекратени граждански правоотношения/ може да бъде дадена само с нарочна разпоредба.При липса на такава,новите материалноправни норми се прилагат само за в бъдеще.Правилото на § 3 ал.6 ЗДАНС е ясно,не се нуждае от изясняване на съдържанието и поради това искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване не следва да бъде уважено.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1095 от 15.02.13г.,постановено по гр.дело № 6581/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.