4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 04.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3103 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №122, постановено на 29.05.2019г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№892/2019г. не е допусната до разглеждане подадената от В. Г. М. чрез адв.Я. З. от САК молба за отмяна на влязло в сила решение №18212 от 10.11.2016г. и влязло в сила решение №117578 от 12.05.2017г., и двете постановени по гр.д.№1356/2016г. на СРС, ГО, 78 състав.
Определението е обжалвано от В. Г. М. чрез процесуалния ? представител адв.Я. З. от САК, с оплаквания, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно и с искане да бъде отменено. Излага съображения, че доказателствата относно момента на узнаване на решенията, чиято отмяна се иска, са крайно оскъдни, като единственото писмено доказателство, поместено на стр.39 от делото, е пълномощно, с което е упълномощила адв.В. да я представлява пред СГС и съдебен изпълнител и да завежда дело за делба на имота. Поддържа, че на първо място, това пълномощно не е съставено на специалния формуляр, приет и утвърден от Министерство на финансите, Министерство на правосъдието и Висшия адвокатски съвет, който се дава под специален отчет само на адвокати и адвокатът удостоверява качеството си на такъв чрез това специално пълномощно. Поддържа също така, че пълномощно от вида на приложеното към делото, следва да е нотариално заверено, както и че би могло да се приеме, че и такава форма на упълномощаване има правна сила, но в случая тя е получавала вече призовки и съобщения, а тя не е получавал такива и призоваването ? по чл.47 ГПК е в нарушение на изискванията. Адвокат-пълномощнищникът З. излага съображения, че в разговор с него доверителката му заявила, че не е подписвала такова пълномощно. Поддържа, че в случая следва да се има предвид обстоятелството, че с пълномощното, представено по изпълнителното дело, адв.В. е упълномощен да заведе дело за делба, както и че към молбата за отмяна е приложен самолетен билет, от който се установява, че М. е пристигнала в България на 14.11.2018г. и едва след пристигането си е узнала за решенията, които иска да се отменят.
Ответникът Е. Г. М. не изразява становище по основателността на частната жалба.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от В. Г. М. молба за отмяна не следва да бъде допускана до разглеждане като подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, тричленният състав на І ГО на ВКС е взел предвид, че по изп.д.№20178510403390 по описа на ЧСИ М. П., с предмет провеждане на публична продан на имуществото, предмет на делбата по решенията, чиято отмяна се иска, е подадена жалба с вх.№86113/08.10.2018г. от адв.И. М. В. като пълномощник на В. Г. М., към която е приложено пълномощно от 05.10.2018г., с което В. М. е упълномощила адв.И. В. да подаде жалбата по изпълнителното дело. С оглед на това тричленният състав на I ГО на ВКС е приел, че към 08.10.2018г. молителката В. Г. М. е узнала, че с влезли в сила решения допуснатия до делба имот е изнесен на публична продан и е продаден, като е изготвено и разпореждане за разпределение на получените от проданта суми. След извършена преценка по приложението на чл.305, ал.1, т.5 ГПК, съставът на I ГО на ВКС е приел, че тримесечният преклузивен срок е изтекъл на 08.01.2019г., докато молбата за отмяна е подадена на 20.01.2019г., поради което е процесуално недопустима.
Така изложените съображения по приложимостта на чл.305, ал.1, т.5 ГПК следва да бъдат споделени изцяло.
Разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК изрично предвижда, че подадената по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК молба за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. При извършването на преценка за момента на узнаване на решението, чиято отмяна се иска, съдът, съгласно трайно установената практика на ВКС, следва да вземе предвид всички данни по делото в тази насока, като не съществува пречка за целта да бъдат използвани и книжата от изпълнителното дело, както в настоящия случай.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, свързани с формата, в която е изготвено представеното в изпълнителното производство пълномощно, въз основа на данните от които тричленният състав на I ГО на ВКС е приел, че жалбоподателката е узнала за решенията, чиято отмяна иска, на 08.10.2018г. На първо място по причина, че нито ГПК, нито Законът за адвокатурата установяват забрана за извършване на упълномощаване и в обикновена писмена форма, нито обвързват изискването за форма с получаването на призовки и съобщения по делото, като писмена форма с нотариална заверка на подписите е необходима само в случай на представителство при извършване на действия на разпореждане с право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот /чл.37 ЗЗД/. Освен това, дори да се приеме, че формата на упълномощителната сделка е опорочена, това не опорочава и не променя съдържането на съдържащото се в пълномощното изявление, което по несъмнен начин сочи, че към 08.10.2018г. В. Г. М. е знаела за постановяването на решенията по допускане и извършване на делбата по гр.д.№1356/2016г. по описа на СРС, ГО, 78 състав – с това пълномощно В. Г. М. упълномощава адв.В. да я представлява по подавани от нея жалби срещу незаконосъобразните актове на ЧСИ М. П..
Не може да бъде споделена и тезата на пълномощника на жалбоподателката, че след като по делото е представен самолетен билет, удостоверяващ, че тя е пристигнала в Република България на 14.11.2018г., това по несъмнен начин удостоверява, че едва след тази дата е могла да узнае за постановените по гр.д.№1356/2016г. решения.
На първо място, следва да се отбележи, че представеният по делото самолетен билет удостоверява единствено факта, че жалбоподателката е пътувала на посочената дата. Обстоятелството, че жалбоподателката е пътувала от К. за Република България на 14.11.2018г. обаче по никакъв начин не отрича възможността същата да е осъществила пътуване до Република България и преди тази дата, нито може по категоричен начин да удостовери факта на узнаване на решенията, чиято отмяна се иска, респ. невъзможността решенията да бъдат узнати преди това. Освен това, както се сочи и в самата жалба, е напълно възможно пълномощното да е подписано в К. и да е изпратено с писмо. И тъй като по делото не са ангажирани доказателства за установяване на твърдението, че пълномощното може и да не е подписано от В. Г. М. /в частната жалба липсва искане за изслушване на графическа експертиза/, с оглед установеното в чл.180 ГПК правило следва да се приеме, че изявлението за знание, съдържащо се в представеното по изп.д.№ №20178510403390 пълномощно, е направено от подписалата това пълномощно В. Г. М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОДТВЪРЖДАВА определение №122/29.05.2019г. на тричленен състав на ВКС, І ГО, постановено по гр.д.№892/2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: