2
гр. д. № /2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 161
София, 04.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2290/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 26 от 09.01.2013 г. по ч. гр. д. № 718/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба, срещу определение от 28.09.2012 г. по ч. гр. д. № 445/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е определен компетентния да се произнесе по предявения от М. Ч. срещу жалбоподателя иск по чл. 200 КТ съд. Касационният довод е за незаконосъобразност на извода за недопустимост на обжалването на определението, както и че предявените исковете са подсъдни на районния съд, като първа инстанция.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Срещу жалбоподателя са предявени от Ч. при условията на обективно съединяване искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди в размер на 112510.95 лв. и за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., претърпени в резултат на трудова злополука. С исковете е бил сезиран Русенски РС, който след като е намерил, че те са подсъдни на окръжния съд с оглед цената им с определение от 14.02.2012 г. по гр. д. І№ 11493/11 г. е прекратил производството при себе си и е изпратил делото по компетентност на Русенски окръжен съд. Той е повдигна препирня за подсъдност пред Апелативен съд [населено място] с определение от 13.09.2012 г. по гр. д. № 878/2012 г.
С определение № 347 от 28.09.2012 г. по ч. гр. д. № 445/2012 г. Великотърновски апелативен съд е определил, че компетентен да се произнесе по предявените искове е Русенски районен съд, по съображение че те намират правно основание в нормата на чл. 200 КТ, поради което и на основание чл. 104, т. 4 ГПК във вр. с чл. 357 КТ спорът е трудов.
Срещу това определение жалбоподателят е подал ч. ж. вх. № 4241/16.10.212 г., която с обжалваното определение № 26 от 09.01.2013 г. постановено по ч. гр. д. № 718/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о. е оставена без разглеждане по съображения, че то не подлежи на обжалване.
Законосъобразен е изводът на съда, че определението, постановено в производство по чл. 122 ГПК, с което е разрешен спор за родова подсъдност, не прегражда развитието на гражданския процес, поради което не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С постановяването му е изчерпан процесуалния ред, предвиден за разрешаване на това, кой съд е компетен да разгледа гражданскоправния спор като първа инстанция. Това определение не препятства развитието на производството по предявените искове, поради което не подлежи на съдебен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 26 от 09.01.2013 г. по ч. гр. д. № 718/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: