Определение №161 от 8.3.2010 по ч.пр. дело №730/730 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    №  161
                                           София 08.03.2010г.
                                         
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и десета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 730 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Ж. Т. В. чрез адв. С срещу определение № 1* от 28.09.09г.по в.ч.гр.дело № 2219/09г.на Софийския апелативен съд,с което е оставено в сила определение от 3.02.09г.,постановено по гр.дело № 3122/07г.на Софийски градски съд,І г.о.,3 състав. С него е оставена без уважение молбата на Ж. В. и Н. В. за встъпване на производството по делото по реда на чл.174 от ГПК/отм./в качеството им на трети лица-помагачи на ответника Е. Н. С. като неоснователна.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна. На основание чл.274 ал.3 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Приложено е определение от 14.03.01г.по ч.гр.дело № 254/01г.на Софийския апелативен съд,3 състав.
В писмен отговор Е. С. заявява становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,намира следното:
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел неоснователност на молбата на Ж. В. и Н. В. за встъпване в процеса като трети лица-помагачи на Е. С. по иск на „Ф”ОО. с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за учредяване право на строеж върху поземлен им.пл. № 13 в кв.7,отреден за УПИ Х-922 по плана на гр. С.,м.”О”,ул.”Н”№ 74. Изложени са съображения,че жалбоподателите като собственици на недвижим имот,граничещ с процесния нямат правен интерес от встъпване по смисъла на чл.174 от ГПК/отм./в производството по делото,тъй като решението,което ще бъде постановено няма да рефлектира в правната им сфера.
Настоящият състав счита,че не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият процесуалноправен въпрос относно наличието на правен интерес от встъпване в производство по реда по чл.19 ал.3 от ЗЗД не е разрешен в противоречие с приложеното определение на Софийския апелативен съд. Същото не е относимо към делото,тъй като не касае идентичен случай.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение – а именно да е разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен в обжалваното въззивно решение или определение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия. Настоящата хипотеза не е такава. Трайната съдебна практика приема,че страни по конститутивните искове,какъвто е този по чл.19 ал.3 от ЗЗД,са страните по конкретното правоотношение,а третите лица нямат правен интерес да встъпят в процеса,както е приел и въззивният съд.
Ето защо настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол .
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1* от 28.09.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 2219/09г.на Софийския апелативен съд,1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top